Професор Богданов, какъв беше Нов български университет в началото?

Аз не съм склонен към спомняне и за мен спомените нямат особено значение. Бяхме по други места и по тези други места сме се стремели да бъдем университет още от началото, пък не сме били – защото всичко става постепенно. Първоначално НБУ не беше разнообразен и идеята за разнообразие беше външна идея. Разнообразието, доколкото сме го постигнали, то се е получило бавно.

Казвате често, че образованието в НБУ не е коридорно. Защо?

Обучението в НБУ не е коридорно затова, защото сме създали, в първите две години на бакалавърските програми, една солидна система на общо образование, която на българските университети им липсва. „Некоридорно“ означава, като влезеш в една специалност, да не започваш да я изучаваш направо, а да минеш през други предмети, които да ти набавят общо образование, което обикновено липсва. И ние сме го направили – с изучаването на чужди езици, с едносеместриалните общообразователни курсове – те са именно един опит онова, което ще се изучава в някаква специалност – да влезе в контакт с неща, които са от други области – това означава „некоридорно“. И в този смисъл, в НБУ е имало съвсем съзнателно усилия още отначало. Нов български университет по някакъв начин имитира в системата на университета онова, което представлява американският колеж. Колежаните, които завършват, след това отиват в университет. Ние тук сме събрали тези две неща в едно. В първите две години имаме като че ли колежанска система, учи се четири семестъра чужд език, от друга страна, започва да се учи това, което е самата специалност – с по-бавен темп, и в трети и четвърти курс вече студентът от бакалавърската степен влиза в действителната си специалност.

Ако трябваше да избирате сега, какво образование бихте избрал за себе си?

Имам много точна представа кое е образованието, което би било добро, и сигурно, него бих избрал. Например, добро е образованието, което помага на младия човек, първо, да овладее родния си език добре, второ, да добави към този роден език още поне два добре научени езика, защото образование без подвижен език е невъзможно. Какво представлява подвижният език – в колкото се може повече случаи, когато искаш да кажеш нещо, да успееш да го кажеш – и ти сам да бъдеш доволен от това, което си казал, и онзи, на когото му го казваш – и той да бъде доволен. Това значи успешно знаене на език. Бих записал, ако бях студент, такава специалност, в която се обръща внимание на устния и на писмения език. И действително такава идея в НБУ е налице – да се усилва владеенето на български език на нашите студенти. Макар че все още по този въпрос ние не сме се справили както трябва, защото сме привлекли много преподаватели по български, които имат твърда представа, че да се знае добре български писмено означава да се поставят запетайки и пълни членове. За мене не е в това. Съвсем друго е необходимо. Не е необходимо само писане. Необходимо е и говорене – по този въпрос нищо не сме направили. Ние нямаме преподаване по устна реторика. Има само идея, че е редно да бъде въведено. Бих избрал едно образование, в което още отначало да се обръща много голямо внимание на езика – бих тръгнал по него. И аз самият и сега се занимавам с това много добре като със самоучител. В края на краищата доброто образование е това – да научиш младия човек – да се учи сам. Това е много важно. И ако младият човек не достигне до това да може да се учи сам – няма какво да се направи.

Каква е представата Ви за добър преподавател?

Всички преподаватели не могат да бъдат добри. Както и всички хора не могат да бъдат добри. НБУ се получи, защото трябваше да има определен брой хабилитирани преподаватели, така че в един момент ние трупахме хабилитирани преподаватели. Ами не всички са добри. Добър преподавател е този, при който в свободната система, която ние имаме в НБУ, защото аз казвам „не“ на всички опити да се заставят студентите да присъстват задължително в час – това няма никога да бъде допуснато - добрият преподавател е този, чиято аудитория е пълна. Това е кратък отговор. Има такива преподаватели в НБУ. Например – проф. Бояджиев от магистърската програма по архитектура. Когато той преподава – аудиторията е абсолютно пълна. Добър преподавател. Доц. Зарко Узунов – освен че е много силен архитект, е много добър преподавател. Пълна му е аудиторията. Доц. Варзоновцев – пълна му е аудиторията. Много преподаватели има такива. Други – има при тях двама, трима души. Това е външният критерий на добрия преподавател.

Каква е представата Ви за добър студент?

Добрият студент има много проявления. Първо, добрият студент не седи в специалност, в която е влязъл случайно, а я сменя. И тогава, когато влезе в специалност, която го удовлетворява – стои в нея и я изучава. На добрия студент ние сме дали възможност да изучава безплатно и втора специалност – взима и втора специалност. Действително използва университета като един сложен музикален инструмент, за да се научи да се движи в тази малка среда, в това малко общество, което е университетът. Добрият студент знае своята дисциплина и в същото време знае и ред други неща.

Кое е любимото Ви място в Нов български университет?

Целият университет ми е любимо място. Основното нещо, което правим в НБУ, е да се създаде едно голямо стандартно пространство, в което местата не си противоречат, а са свързани помежду си. Това сме го постигнали и то се вижда. Ние се стремим към стандартно място, на което да може да се живее обществено.

Няколко години вече правите общоуниверситетски семинар върху различни книги? Защо е важно една книга да бъде четена така внимателно?

Ние четем много книги повърхностно, затова и един семинар може да се занимава с една книга. Има такива световни университети, които предимно разглеждат определени книги и образованието се състои в добрия им прочит. Има знаменити книги, които заслужават да бъдат прочетени бавно – много внимателно. И когато се прави семинар за една книга, се култивира именно това – търпението да се работи внимателно с текста. Но какво значи да се прочете внимателно една книга – първо, да можем да достигнем колкото може по-точно до онова, което казва авторът, и второ – да се даде сметка кое е различното, което ние разбираме. Това означава да се прочете добре една книга. А не както е в редовия живот – прочиташ и казваш „Ех, каква знаменита книга!“, хвърляш я, четеш друга книга, казваш „И тази книга е знаменита!“, и третата е знаменита, и в края на краищата има знаменити прекрасни книги много, които стоят в библиотеката. А като попиташ кое е знаменитото – нищо не можеш да кажеш.

Защо хуманитарното образование е в криза?

Защото хуманитарните науки са наречени, че са науки, обаче общо взето те не са науки. Те са близко до онова, което представлява редовото всекидневно говорене. Хората искат науки, нещо наукообразно. Затова хуманитарното образование е в криза и то няма да излезе скоро от тази криза.

Искате НБУ да излезе с платформа за Прехода, като съберете текстове за различните страни на прехода – за обществото, за икономиката, за културата?

Искам да изградим обща платформа на НБУ за това какво представлява преходът. Ние му казваме „преход“, защото комунистите го нарекоха преход – но така или иначе това не е преход, това е една нормална промяна на преминаване от една система към друга система. Много важно е да се изгради такава платформа, която да бъде обща и която да смени твърдението в каква загубена страна живеем. Страната си е като всички страни – нищо загубено няма в нея – но ние не можем да кажем точно какво се е случило в тези 25 години от 1990 г. до 2015 г. Затова е необходимо – не просто да направим книга за прехода, а да предложим обща платформа. Университетите в България трябва да правят такива неща.

Съвсем скоро излезе Вашата книга „Текст, говорене и разбиране“ – какви са нейните послания?

Моето послание е, че има много голямо значение как казваме нещо. Това, което казваме, трябва да бъде казано внимателно и внимателно да бъде нагласявано все по-добре и по-добре – това казвам с тази книга.

Какво бихте променил в НБУ?

Какво ли няма да променя! Много неща бих променил, обаче университетът, като всяко малко общество, е именно общество и се прави от много хора. И между тези много хора има и такива, които не стават за това, което се прави – тези хора не могат да бъдат изгонени. Човек трябва да се съобразява със страшно много хора. И ако Нов български университет е постигнал успех, той е успешен и затова – защото тези хора, които са вътре в Нов български университет, тези хора са общо взето такива и каквито са хората около нас – това е силата на университета.

Интервюто взе Веселина Василева
в. Университетски дневник, бр.9, 2015