На 30 септември 2016 г. Съюзът на преводачите в България присъди посмъртно на професор Богдан Богданов, д.н. Специална награда за изключително високи постижения за неговия превод от старогръцки на български език на „Диатриби“ на Епиктет. За по-малко от година книгата беше издадена два пъти – от Издателството на Нов български университет и от ИК “Жанет 45“. В превода на „Диатриби“  Богдан Богданов успя да покаже как могат да звучат в хармония хиляди речи.

Още през 2005 г. в свое интервю  той казва  „Привечер, когато съм уморен, чувам думите и заключенията на песимизма, но си казвам: това не е, защото съм песимист и защото животът е ужасен, а защото съм уморен. И гледам да се събудя оптимист. Но се случва да се събудя с главоболие. Текстовете с които съм работил, и големите хора, с които съм общувал, са ме научили и си казвам: в моята глава светът е черен, трябва да намеря начин да не ме боли глава. Мога да взема парацетамол, да не стоя пред компютъра, да изляза. Боли ме глава, нищо повече, светът не е виновен, дори не и за това, че съм се родил човек и имам глава, която в определени случаи ме боли. Това е мисъл на Епиктет, която съм усвоил и направил своя. По-общо изказана, тя се свежда до това – случващото ни се идва не само отвън, а и от начина, по който го възприемаме. Така или иначе, не бива да пренасяме върху света своите собствени състояния.“ Тези думи са само част от отношението на Богдан Богданов към Епиктет, чиито големи модели често използва. Оттук и майсторството в превода на множество, звучащи като афоризми места в текста, приложими във всяко едно време, но които Богдан Богданов представя в тяхната по-истинска светлина – не на афоризъма, а на „по-дълги мислителни редове по важните въпроси, които ни засягат“.  

 Такива са примерите на -

"Престанете, заклевам ви в боговете, да се възхищавате на материалното и да правите самите себе си роби на нещата, а после заради тях – и на хората, които могат да ви ги предоставят или да ви ги отнемат."

***

“Та как се разрушава един акропол? Не с оръжие и обстрел, а с възгледи. Можем да разрушим акропола в един град, но дали можем да разрушим и акропола на треската, и акропола на красивите жени? И с една дума, можем ли да съзрем и акропола на тираните, които са в нас ежедневно при всички случаи, понякога същите, понякога различни? Та оттам трябва да започнем – с разрушаването на акропола в нас и с прогонването на нашите тирани.”

***

„Тогава ти защо ходиш като че ли си глътнал бастун?
„Защото искам хората, които срещам, да ми се възхищават, да вървят след мен и да викат: „Леле, какъв голям философ!“
„А кои са тия, които искаш да ти се възхищават? Не са ли тези, за които имаше навик да казваш, че са луди? Та това ли искаш – да ти се възхищават луди хора?“

***

"Ти, който си лош и ненужен. Също като осите, които са недоволни, че никой няма нужда от тях, ами всички ги избягват, и ако някой може, ги удря и смачква. Ти имаш жило като тях, така че, когото ужилиш, да изпита болка и грижи. Как искаш да постъпим с теб? Няма къде да те поставим.“

По отношение на превода Богдан Богданов казва – „Когато казваме „превод“, имаме предвид основно превеждането на текст от един на друг език. Аз обаче обръщам внимание на друго по-широко значение на превод - постоянното превеждане-преобразуване на един текст в друг текст, което става в границите на един и същ език. Наричаме го разбиране и тълкуване, но то може да се нарече и превод, още повече че преводите са винаги разбрани и изтълкувани текстове. Като казвам превеждане-преобразуване в границите на един език, имам предвид най-вече предаването на смисъла или съдържанието на един литературен текст, който се представя по-накратко в друг текст.“ – извеждайки една от основните си теории на разбирането.