Носител на Наградата за хуманитаристика за 2020 г., за изключителни успехи в сферата на изкуството и управлението на художествени институции, както и за неговата достойна и последователна гражданска позиция, е един от най-талантливите съвременни български музиканти – маестро Найден Тодоров.

Маестро Найден Тодоров е завършил Нов български университет и от 10 години дирижира оркестъра по време на гала концертите, с които всяка година завършва майсторският клас на Райна Кабаиванска.

По време на церемонията маестро Найден Тодоров каза:
 

Уважаеми дами и господа,

Приемете моята искрена благодарност за честта да бъда удостоен с наградата за хуманитаристика на името на проф. Богдан Богданов. Неговият изумителен дух, енциклопедични познания и дълбок хуманизъм правят тази награда не само изключително ценна, но и безкрайно задължаваща.

Живеем във времена, в които духовността срамежливо се е скрила в ъгъла, похулена от низки страсти и нездрави интереси, хуманизмът е абстрактна категория, а човекопознанието е екзотична дума с неясен произход. В тези времена и най-малкият опит да се запази силата на човешкия дух трябва да бъде адмириран.

Аз нямам самочувствието, че съм успял в тази мисия. Всъщност това е безкраен процес, чиито резултати ще видят поколенията след нас. Имам късмета да се занимавам с музика – най-лесният път към сърцата на хората. Този универсален език, за който са необходими само сетива. Решението ми да стана музикант беше продиктувано от силното желание да правя хората щастливи. Блясъкът в очите на публиката, мигът тишина преди аплаузите, последван от широки усмивки… това е най-голямата награда за всеки, осмелил се да пристъпи на сцената. Да знаеш, че ти си една от причините за всичко това, е сила, която окрилява.

В моята работа съм се стремил не само да достигам до сърцата на публиката, но и да провокирам ума им, да ги вълнувам с идеи. Защото изкуството трябва да утешава обезпокоените и да безпокои спокойните. Силата на музиката е, че може да каже всичко онова, което не смеем да изречем на глас – и болката, и тревогите, и съмненията. А колкото и да не харесваме тези усещания, най-често точно те ни провокират към развитие.

Винаги съм се старал да подхождам честно към професията си и към хората, с които работя. Вземал съм трудни решения, лутал съм се, грешил съм, но всяка стъпка по пътя ми е била с мисълта за развитие. Работил съм със стотици музиканти – гениални, виртуозни, амбициозни, не дотам талантливи. И трябва да призная, че най-хубавите концерти са, когато всички се обединим около една идея. Когато всички дишаме в един ритъм, когато се доверяваме един на друг, когато всеки е поел отговорността за своята партия и следва стриктно описаното в партитурите. Не е ли това най-важно и за обществото, в което живеем? Не е ли най-важното за нас да се подкрепяме, да си вярваме, да пазим устоите на обществото и да вървим в една посока? Да, знам, че днес това звучи като утопия, но музиката доказва, че то е възможно.

Дами и господа, аз съм щастлив човек, защото съм свързал живота си с изкуството. Бих искал да мога да даря с моето щастие всички около мен, но истината е, че щастието е процес, за който всеки от нас е отговорен. Затова ще завърша с цитат от едно прекрасно стихотворение на първия носител на тази награда – големият поет Борис Христов:

„Искам на всички заспали да кажа, че има време да се наспиме...“.

Още същата вечер във Фейсбук страница излезе и коментарът на маестро Тодоров по повод атентатите във Виена:

"Снощи, по време на атентата във Виена, публиката от концертите и оперните спектакли е била затворена в продължение на два часа, преди да бъдат изведени с полиция и военни.  Във Виенската опера, след края на спектакъла, директорът е разяснил ситуацията на артистите и публиката и хората са чакали мирно и кротко в залата. И какво може да се случи в такъв момент в австрийската столица? Филхармониците са свирили за публиката квартети от Хайдн.
Една дума: Виена."