Университетът като историческа форма и традиция
“Аудиторията с катедра има висок вариант в църковната аудитория с амвон, към който е още по-трудно да се отправи глас отдолу, и нисък вариант в класната стая с подиум за учителя. Ясно е, че и съвременните нужди на средното образование ще наложат в един момент да се махне подиумът, да се промени формата на чиновете, да се разположат свободно в учебното помещение. Сигурно това ще помогне да се преодолее една остаряла форма на откъснатост на учител и ученици. Обновата на целите и съдържанието на обучението трябва да се подпомага от обновата на формите, организиращи учебното общуване. Така че не можем да осъвременим университетското образование и да не мислим за такъв устойчив и насочващ поведението елемент на формата на университетското общуване като преподаването от катедра.”

За Нов български университет
“Ако сегашният университет е държавен и предлага с неизбежната зависимост от държавата безплатно образование на своите питомци, нека да има друг университет, частен, акционерен, който черпи своите средства от други източници, но най-вече от самите студенти. Нека тези студенти да имат грижата да намерят банка или друг спонсор, който, като им предложи средства, ще ги задължи и направи зависими в най-добрия смисъл на думата. При това положение, когато грижата ще се пренесе върху обучавания и някакво конкретно общество, най-напред ще си отдъхнат родителите. В този смисъл частният университет на дело ще се окаже във всяко отношение по-хуманен от държавния. Той пощадява родителите и прави по-активни студентите. Активни във всяко отношение – и като учещи, и като изискващи от тези, които ги учат.”

Преглед към историята на университетското образование с оглед на висшето хуманитарно образование у нас
“Науката и образоването в името и за ползата на обществото налага развиването на особени малки общества. Поставени покрай или извън голямото общество, те често изпитват неговото неразбиране и дори гняв. Питагоровата школа в Кротон е разрушена, Платоновата в Атина е основана вън от градската стена, школата на Аристотел е закрита в последното десетилетие на 4 век пр.н.е. В древната Атина повечето философи са чужденци, преди всичко софистите, най-ранните учители по висши науки.”

Университетът – минало и настояще
“Лекцията, монолог на знаещия професор, невинаги е била основното средство на университетското общуване. В средновековието диспутът е по-честата форма на обучение и ако днес той се налага на вниманието ни в променения вид на това, което по-скоро бихме нарекли конференция, би трябвало да осъзнаем общото на двата жеста. То е изразено в равното разполагане на всички участници, в избягването на катедрата и размиването на границата между повече и по-малко знаещите. Именно в това е парадоксалността на историческата форма на университета. В определено отношение порядките в средновековния университет са по-близо до нашите съвременни нужди. Съзнателно или несъзнателно, днес вървим в следата на егалитарността, разнообразието и работещия хаос на ранното средновековие.”

Университетът – идеология или реалност
“Отлично внушение от настоящата антология: университетът е пресечна точка на функции, можещи да се открият поотделно и в различно съчетание и другаде. Силата на университета, както дълбоко е определено от Ясперс, е в това, че конструира образа на човешката универсалност срещу отделността на конкретното съществуване в рамките на дадено общество. Но ако това твърдение образува сърцевината на университетската идея, като нещо достатъчно общо, то очевидно може да се реализира и от други институции, примерно от религиозни комплекси и празници. Казано е по прекрасен начин от Ортега-и-Гасет и е внушено и от други автори в сборника – университетът няма своя идея, нито някаква същност, която би могла да се дири назад в Средновековието или в началото на Новото време. Има набор от трайни проблеми, които свидетелстват за едно – че от началото на 19 в. до днес на определено ниво на живота не са протекли промени. Но на други нива са протекли и е редно да се отчетат.”

Отвореното общество като проблем на личността
“Защото “отворено - затворено” е доста мощна метафора, изправяща ни пред вечна структура, която изглежда много стабилна. Тази структура се разбира и исторически. Някога е имало затворени общества или някъде близо до нас има затворено общество. Между тях има преход. Последните години обаче показаха, че преходът не е лесен. Има основание да се смята, че той не е само нещо реално, а че става дума и за идеал, изразяван чрез две съотносителни представи, които се правят, огледално едно друго, по-разбираеми. Голямото предимство на “отворено – затворено” е, че носи в себе си един траен образ за човешкото битие – нашето “вътре”, от което постоянно излизаме в едно “вън”. В България сме в едно “вътре”, ще бъдем в Европа в едно “вън”, но Европа сега е може би едно прекалено “вътре”, което се съпротивява да се отвори.”

Висшето образование и дисциплината на идентифицирането
“Несъмнено аз следвам един утопичен дискурс. Но той е утопичен не само поради желанието ми за обнова на стария университет, а и защото всяка институционална философия е утопия спрямо неподатливата реалност. Както и формата на американското общество и неговата идеология са утопични спрямо американската действителност. Въпросът е в отношението между утопията на формата и измъкващата се реалност. То може да се изразява в обикновен разнобой. Но сведена до проекти, утопията може и да участва в ставащата реалност.”

Класическото образование в България
“Националната гимназия за древни езици и култури в София - нейното откриване през октомври 1977 г. постави началото на съвременния етап на средното класическо образование у нас. Ако миналото ни задължава към сравнения, към плюсовете на настоящето е редно да посочим по-добрата обществена мотивация на класическото образование в тази гимназия, по-плътното му обвързване със съвременността и българската национална култура. Имам предвид както насочването на вниманието към старобългарския език и литература, така и връзката на всички предмети от учебната програма с основната и българската култура и история. Поучени от миналото, ние изоставихме формалния елемент на старото класическо образование, запазвайки предимно неговия хуманитарен потенциал. Така с откриването на Националната гимназия за древни езици и култури беше коригирана крайността на учебната реформа след 9.ІХ.1944 г. Гимназията има вече следовници във Варненската хуманитарна гимназия и Априловската гимназия в Габрово. Колкото и дълга да е историята на класическото образование в България, бъдещето не зависи пасивно от нея. Миналото е само опора – то предоставя образци и аргументи. Бъдещето зависи от нашата способност за анализ, от увереността в каузата, на която служим, и не на последно място от нашето трудолюбие.”

Устойчиво развитие и стратегическо планиране. Опитът на Нов български университет
“За да се постигне устойчиво развитие в една университетска институция, в нея би трябвало да са налице следните предпоставки: 1. университетът да бъде активна система, което означава да е организиран така, че интересите на отделните му звена да са в работна опозиция с интереса на цялата институция; 2. да има своя стратегия, която да се уточнява и конкретизира постоянно - с оглед на променящата се реалност и на интересите на отделните звена; 3. да си поставя цели и да планира изпълнението им в цифрово изражение; 4. да поддържа и да развива определени стандарти; 5. да е в състояние да се самооценява, както и да оценява средата, в която действа; 6. да действа кооперирано в съдружие с други институции.”

Визията за НБУ и значението и за учебните програми на университета
“Общо взето, в НБУ сме изправени, всеки по различен начин, пред едно голямо противоречие. От една страна, трябва да създадем добри професионалисти, трябва да имаме програми, които в определен период от време да гарантират завършване, което завършване, така или иначе, ще изправи човека пред някаква професионална област и той трябва да има някаква зрялост в тази област. От друга страна, ние сме много упорити в това, че учебният процес не подготвя просто само професионалисти, а хора с определени качества, които сами могат да напреднат в тази професия или да я изоставят и да отидат в друга професия, защото съвременната мобилност и адаптивност изискват това. Затова ние държим на такива качества като самостоятелност, способност за коопериране, за участие в проект, готовност за промяна, готовност за проучване и нова нагласа, способност за свързване за постигане на обща цел.”

Не можем да бъдем просто алтернатива на образованието в България
“Все още не сме постигнали високата степен на живост в нашето вътрешно общество, нужната критичност на студентите спрямо това, което им се поднася. Същественото е, че в тези десет години - от 1990 г. до днес, успяхме да създадем една цялостна университетска форма. В нея има много за правене, но основните моменти са готови.
Това, което правим, не е завършено, то продължава и ще продължава. Ще зависи от тези, които участват в него. Колкото една институционална форма е по-способна да привлече енергията на онези, които участват в нея, толкова по-жизнена е тя. Аз съм по природа скептичен, често пъти се отдавам на известен песимизъм, говоря, че този песимизъм е градивен и настоявам на неговата градивност, а и наистина някои неща не могат да се правят по чисто оптимистичен начин, защото оптимизмът много често е по-погрешен, отколкото конструктивният песимизъм.”