НЕДОВОЛНИЯТ ЧИТАТЕЛ  

Недоволният читател: критици и писатели
(пролог)
Когато дойдеш, донеси япунджака, който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а особено пергаментите.

2 Тимотей 4:13


Не би било лесно да се изберат литературните критици на едни двайсет – трийсет години в една държава. Но в България не е трудно – те не се променят особено, картината е ясна и добре се знае чий глас е престижно да говори за една книга – да я представи или да й напише рецензия. Първото, представянето, се случва по-често, второто – почти не се случва. Престижните критически гласове в България не се занимават с оперативна критика за съвременни автори, на което вероятно се дължи както наличието на толкова много писатели, така и потъването на толкова много книги. Всъщност – потъването на всички книги.

Проектът „Недоволният читател: критици и писатели“ ще се спре на тази ситуация – липсата на „интерпретативно съхраняване“ на съвременната българска литература и още по-голямата липса на отношение към новите критически книги, които, останали несвързани със съвременната литература – стоят непрочетени и обезценени в издателства и книжарници. Колкото и добре да са издадени, каквито и бляскави думи да е казано за тях в тесния кръг на тяхното социализиране – критическите книги днес все още страдат от източна академична прах, заглавията им са дълги и „научни“, рецензиите им са служебни – преработени текстове от процедури за академично израстване, – каквито всъщност са и самите книги. Срещат се и изключения, в заглавията, някои от които ще бъдат включени в интерпретациите на този проект, но никои от тези книги не са се превърнали в magnum opus-и на литературната критика или на своя автор. Както казва Богдан Богданов по време на един от последните си семинари в Нов български университет (6 януари 2016 г.), говорейки за Аристотел: „днес човекът е спуснат в една особена дискурсивна среда, на основата на вечерното четене ние не можем да направим една поетика“.

Всичко това обаче може и да не е така, може просто книгите да не са прочетени, а поетиката да е направена и да я има. Една такава поетика например е издадената в далечната 1998 г. под съставителството на Александър Кьосев в Нов български университет книга „Българският канон? Кризата на литературното наследство“, част от която е понятието „интерпретативно съхраняване“. Сборник, който не се подчинява на наложилата се принизяваща представа за безинтересен сборник, породен от необходимостта на авторите от публикации. За да има канон, – казва най-общо тази книга, са необходими живи интерпретации. В първия текст „Списъци на отсъстващото“ на Александър Кьосев (за секунди се отклоних и неслучайно щях да напиша „Писъци на отсъстващото“) има и други интересни неща, по които може да се измери как се е видоизменила литературната критика днес (което не е без връзка в отношението „списъци-писъци“) – като например преданото четене, но в което да се намесваме културно-политически и „да се намесваме с цялата отговорност, която следва от това в самата идентичност на един национален колектив“, което се е изгубило, и „само-колонизиращата се култура“, която се разраства.

Какво се случва с една нова книга днес? В най-добрия случай тя получава кратка анотация – от едно – две изречения, и черно-бяла снимка в полетата на Литературен вестник. Няма гаранция, че рецензия ще има, освен ако някой не е приятел (колко много рецензии започват с „еди-кой си ме помоли да напиша“), но и да е приятел, той може да напише такава рецензия, че авторът да съжали милион пъти, че въобще има рецензия (тук се сещам за една рецензия, която започваше с това как някой хвърля книгата от балкона, тя пада на асфалта, в краката на този, който трябва да пише, страниците й стават в кал, а рецензията, честно казано, -  още повече). Изключенията са малко и могат да се изброят поименно.

Затова замисълът на „Недоволният читател“ е да се прочетат поредица от литературоведски книги и статии, за да се види с какво се занимава днес литературната критика, защо издателствата са започнали все повече да изземват ролята на литературната критика, защо почти няма оперативната критика, а литературнокритическите книги стоят в такава периферия, защо няма цялостни критически книги върху творчеството на отделни съвременни автори, какви са проблемите, влиянията, изборите и идеологиите в литературата, какво провокира липсата на интерес към разбирането и бездната между това да има минимум специализирани издания за литературна критика срещу максимума на социалните мрежи и общото говорене за книги. Защо това, което Милена Кирова нарича „умението да се подрежда безредието, да се полагат посоки на обобщение и типологизация, да се предлагат модели и структури на представата за литературен процес“ („Критиката и удоволствията от нея“), някак не изглежда вече важно.

Основните автори, книги и теми, върху които проектът „Недоволният читател: критици и писатели“ ще се съсредоточи, са следните:  

Първа част

1. Петър Димитров – преводачът  на "История" на Херодот – необходима ли е литературната критика и дали художествените текстове сами не носят своето разбиране
2. Богдан Богданов – последната книга "Думи, понятия, значения и неща" и докъде достига движението на една теория на разбирането (най-хубавата рецензия "Гласове, мелодии, цялости")
3. Инна Пелева – "През това време" - как литературната история избира авторите, за които да говори
4. Милена Кирова – "Българската литература през XXI век – 2000-2020" - защо литературната история е страшна
5. Олга Николова - литература на опозицията - "Пеат некогаш", "Опорна точка: избрани есета"
6. Марин Бодаков - оперативната критика между "Култура" и "Култура" и какъв е изборът на културата
7. Митко Новков – кой е този, който пише литературните рецензии - критика, медии и коментатори
8. Силвия Чолева -  едно критическо интервю "И без да бързам, да усещам, да чета и да разбирам" - литературата срещу идеологиите
9. Димитър Камбуров – биографичната критика -  „Не-некролог за Вера Мутафчиева“ и "Иронии на спарагмоса" - кога литературната критика става идеология
10. Миглена Николчина – неформалните сдружения - "Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години" и "Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса" - красива ли е литературата
11. Пламен Дойнов - социалната литература като критика - "Да се влюбиш в диктатора"
12. Литературен вестник – еклектиката на литературната критика днес
13. Антония Апостолова – "Литературни разговори" - щастието на написаната рецензия
14. Биляна Курташева – критика на сравненията - "По ръба на сравнението. Яворов и „Ролинг Стоунс“ и други не/възможни интертекстове"
15. Амелия Личева – "Световен ли е Нобел?" - когато няма кой да напише на критика
16. Албена Хранова - "Георги Господинов: Разроявания" - защо няма книги върху литературата на отделни български автори
17. Георги Господинов – "В пукнатините на канона" - мястото на критиката на пазара
18. Васил Гарнизов - "Векът на структурализма" – архивите на проф. Мирослав Янакиев и на проф. Никола Георгиев в НБУ
19. Александър Кьосев – "Караниците около четенето" – липсващото продължение
20. Албена Стамболова – "Боледуване в смъртта" - тялото на литературната критика

Втора част

21.    Профил на „недоволния читател“

Всички теми, с изключение на последната, са свързани с литературна критика – издадени книги, рецензии или журналистически представяния от последните години. Но те включват и преминаването през различни процеси в българската литературна критика – различни „диви разкази“, битката за „Литературен вестник“, края на в. „Култура“, държавна сигурност и влиянието на идеологиите върху литературната критика с вододелното време от отварянето на досието на Богдан Богданов до отварянето на досието на Юлия Кръстева, извънредния интерес към ДС, дори във „Времеубежище“ на Георги Господинов. Все пак добрата литература е тази, която се самоинтерпретира, а добрата теория е тази, в която има сюжет. Последната тема е обобщаваща и ще представи профила на „недоволния читател“ – кой е той и необходим ли е на литературната критика. Именно заради него ще бъдат проучени периферните дейности на литературната критика – доколко представянията на книги са свързани с литературна критика, каква е ролята на социалните мрежи, живее ли литературната критика отвъд академичните си представители.

Какви ще са нашите очаквани резултати – да предизвикаме интерес, да привлечем широка аудитория, всички да четат и да се включат в дискусиите, да свържем темите за литературната критика, гражданското общество и университетите, да оптимизираме възможностите за литературна критика, да въвлечем медиите и различните културни организации в работата по проекта, да накараме в. „24 часа“ и в. „Труд“ да публикуват пространни рецензии за български книги, по всички книжарници да се търси „През това време“ на Инна Пелева, защото например откъс от нея е бил цитиран в български игрален филм, така както всички търсеха „Писма до Милена“ на Кафка, заради цитат в турски, издателство „Жанет 45“ и „Изток-Запад“ да се сбият кой да преиздаде „Боледуване в смъртта“, а „Хеликон“ да ги изпревари и най-накрая някой да се сети да издаде приложения велик превод на Албена Стамболова на „Болестта на смъртта“ на Дюрас, който си стои там, в края на книгата й, от точно 20 години – едва ли. (Книгите са кротки същества – стоят там, където ги оставиш! – казваше проф. Богдан Богданов.) Очакваните резултати могат да бъдат такива в бланката на един проект и в мечтите ни, но не и наистина. По-скоро работата по проекта ще протече подобно на живота на старите  херменевти в четене и писане в самота и дори няма да има на кого да напишем писмо, както Свети апостол Павел пише на първия епископ на Ефес – Свети апостол Тимотей – да му донесе дрехата, книгите и пергамента, подготвяйки се за дълго четене и писане!

Проектът „Недоволният читател: критици и писатели“ е един от само трите одобрени проекта от Национален фонд „Култура“, програма „Критика“, раздел „Литература“, заедно с подкаста за литературни преводи „Бележка под линия“ и самия „Литературен вестник“. Което е успех, и ние изказваме благодарност към Национален фонд „Култура“, но е ясно, че пробивът не се дължи на някакъв вятър на промяната, а по-скоро на всичко онова, което показва прекрасният филм за правене на проекти на Леа Тодоров – „Да спасиш света в работно време“ (Sauver l’humanité aux heures de bureau). Нейният баща – Цветан Тодоров, след представянето на филма, съпроводено от едно от малкото му завръщания в България, каза следното: „Дали има един вълшебен начин, за да се преборим с вътрешните врагове на демокрацията – не ми се вярва, – не вярвам, че може да ги победим чрез някоя нова революция, нито чрез високите постижения на технологията, която променя живота ни постоянно. Но наистина вярвам повече в онази традиционна ценност, която е образованието, възпитанието, защото тези врагове са се родили един ден – те, значи, могат и да умрат един ден.“


Основният вътрешен враг, с когото ще се бори „Недоволният читател“, е мълчащата литературна критика – загърбването на наистина добрите книги, тенденциозното им потулване и забравяне, буквалното им обезценяване.


Ще четем и след проекта.


Фейсбук страница: https://www.facebook.com/nedovolniatchitatel



Коментари по темата
Здравейте, уважаеми и обични радетели, крепители и възпитаници, предишни и сегашни, на гражданско-духовната крепост НБУ, завещана ни от неотиващия си от умовете и сърцата ни професор Богдан Богданов. Отправям същото и към неговите някогашни студенти от Софийския университет, защото едва ли има човек, влизал и слушал многомерно-ерудираното дълбочинно слово/познание на Учителя ни, който да не постигнал възхита, един по-рано, друг по-късно. Ще се осмеля да споделя и да твърдя: Ако в нашата, остносително късно проходила във висока и стойностна университас, страна има големи постижения и наслагвания на освободена и независима от протичащите политико-държавни "необходимости и правилности" ХУМАНИТАРНОСТ, то ТЯ в завидно пораснала, и мисля, растяща от ден на ден степен, беше постигната от Професора. И от ВАС - неуморните негови адепти!
ПРОЕКТЪТ е масивен, нелек за реализация. Истински и вълшебно-проникващо /история, философия, литература/ ЧЕТЯЩИТЕ хора в днешния наш свят смаляват своята "ниша". Нараства "неразораната целина" на пищещите, които не могат да вдянат по-дълбочко разоран чужд текст... Не ми се ще отсега да навлизаме в "зависимостите и подробностите" от този посърнал пейзаж. И така.
Още един път: Точно навреме - България винаги е имала дълбоко хванат КОРЕН в европейската Цивилизация. Ще си го опазваме през поколенията.
Дано, като моя милост, доста отдалечена от университетските ваши успехи и творчески "неволи", пръв престъпи прага на коментирането, да тръгнат нещата по игнажденски, дето се вика.
Обичам Ви.
Тема № - 183 Коментар № - 8443 Димитър Карабахчиев - 2024-02-27 19:56:19
1 
Въведи коментар
Име:
E-mail:
Коментар:
Антиспам код:

 

 
ТЕМИ ОТ ФОРУМА
 Недоволният читател: критици и писатели
Коментари: 1 Прочитания: 656

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA