ПРОФЕСОР БОГДАН БОГДАНОВ - ОФИЦИАЛЕН УЕБ САЙТ

БИБЛИОГРАФИЯ

Семинари: Платоновият "Федон" (2010-2011 г.). Том 2

2019 г.

Книгата представя 14 семинарни слова на професор Богдан Богданов, произнесени през 2010 и 2011 г. в Нов български университет, в които се разглеждат въпроси, свързани с литературата, разбирането, интерпретацията на диалога "Федон" на Платон. Текстовете успяват да представят размаха на устното слово на професор Богданов, забелязано от неговите студенти още на легендарните семинари, провеждани в Софийския университет през 70-те и 80-те години. Именно в тази част на семинара професор Богданов разкрива кое е неговото любимо място в диалозите на Платон, а и цял спектър от теми, които са важни и днес. "И тук, в края на това обяснение, стои най-знаменитото изречение в целия Платон. Целия Платон! Да, казвам, че е знаменито, и ще ви кажа защо. Всеки може да хареса всичко, но аз ви казвам защо харесвам това място и защо то се е превърнало в мое мото. И това е моето мото. Аз съм го взел именно от „Федон“. Никъде не съм го видял преди това. То е следното („Федон“, 115е): „Когато нещо не се назовава добре, грешката е не само спрямо езика. Тя влече някаква вреда и на душите.“ Оттук е това мое упорство в назоваването. Да, действително назоваването е нещо трудно, назоваването е невероятно способно да ни развали не само всеки момент, но и целия живот. "

Към книжарницата

Семинари. Литература, текст и разбиране (2009-2010 г.). Том 1

2018 г.

Книгата представя 14 семинарни слова на професор Богдан Богданов, произнесени през 2009 и 2010 г. в Нов български университет, в които се разглеждат въпроси, свързани с литературата, разбирането, интерпретацията на „Одисея“ на Омир, „Смърт и компас“ на Борхес, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг. Текстовете успяват да представят размаха на устното слово на професор Богданов, забелязано от неговите студенти още на легендарните семинари, провеждани в Софийския университет през 70-те и 80-те години. Като една успоредна тема на литературните интерпретации и тяхната силна връзка със съвременния живот и разбирането на самия себе си, протича движението на темата за любовта. Затова в книгата могат да бъдат открити много думи за любовта: "Това, което наричаме чувства, са всъщност състояния на едро усещане без различаване. Докато аз ви предлагам начин, по който да не можем да правим разлика между мислене и чувстване така, както сме свикнали да правим всекидневно и на едро. По този начин аз ще говоря и какво е литература." - казва пофесор Богдан Богданов.

Към книжарницата

Думи, значения, понятия и неща

2016 г.

Книгата съдържа петнадесет научни есета - „Думи, значения, понятия и неща“, „За човешката реч, нейните функции и свързвания“, „Синонимни редове и среда“, „Редово говорене, реифициране и ценност“, „Мислене-разбиране и ситуация“, „ За мисленето и логиката“, „ За речевата динамика и теорията и практиката“, „За рефлексивността и чувствата“, „Общество, държава и общност“, „Човек и общество“, „Човек, герой и властник“, „Дела и думи, или какво е текст“, „Съществуване, говорене-разговаряне и неща“, „Сравняване, ситуация и истина“, „ За темите и „говорния строй“ в тази книга“. „Точността е трудна за изказване плетеница от означавания. Също като реалния текст, който е случила се ситуация на истинност, попадаща в ситуация на също случило се разбиране, всички разбирания са ситуации на истинност, в които винаги участват повече разбиращи субекти. А всички те разбират, каквото разбират, като участват и в правенето на самите ситуации, и на конкретния свят-техен фон, а и на самите себе си.“ – пише авторът.

Към книжарницата

Текст, говорене и разбиране

2014 г.

Книгата съдържа шестнайсет есета за текста, говоренето и разбирането - "Удоволствието от текста" на Ролан Барт като философия", "За превода и българския превод на едно стихотворение на Кавафис", "За религиозната вяра, вярването, истината и демокрацията", "Дървото на живота", "За духовното", "За симетрията и асиметрията и нуждата от друга история", "За немоето в мен", "Научното и редовото говорене, проявите на истината и възможното по-добро слово", "Текстът като феномен на културата", "Дискурс, текст и смисъл", "За говоренето като действие", "Разговаряне, разговор, диалог", "Опозиция, човешка среда-култура и отворена система", "Свят, реалност, контекст и разбиране", "За неравността на разбирането и основните прояви на всяка реч", "За рационалното и ирационалното".

Към книжарницата

Разказ, време и реалност в старогръцката литература

2012 г.

"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но, като наслагва и редува различни форми на показване-представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ми напомняше неотстъпно, че разказът е колкото литературен, толкова и извънлитературен предмет и че всекидневното говорене не търпи прекалените различавания, а предпочита да сравнява и оприличава и да трупа синонимни названия, без да уточнява техните значения."

Към книжарницата

Четенето и неговата работа. От античната гръцка литература до всеки един свят (Reading and its Functioning. From ancient Greek literature to any one world)

2010 г.

Книгата на немското издателство «OEZ Berlin Verlag» включва в превод на английски изследванията на професор Богданов: „За старогръцката литература, литературата и разбирането на литературни текстове“, „Бедният разказ за победителя. Осмият немейски епиникий на Пиндар“, „Любов, семейство и власт. Разказът за любовта на Ксеркс в девета книга на Историята на Херодот“, „Мит, философия и наука, или за символичния и аналитичния начин на разбиране“, „Фройдовата психоанализа, атическата трагедия и европейската култура“, „Свети Августин и Марк Аврелий, или за разговарянето със себе си“, „Един опит върху идеята за себе си. Или реплика към текстовете на Дерида“, „Четенето и неговата работа“.

Към книжарницата

Модели за реалност. През прочита на класиците. (Modelos de realidad. Desde la lectura de los clásicos)

2010 г.

Книгата е част от колекция ONOMA на испанското издателство AXAC и включва в превод на испански текстовете на професор Богданов: "Четенето и неговата работа", "Мит, философия и наука, или за символичния и аналитичния начин на разбиране", "Бедният разказ за победителя. Осмият немейски епиникий на Пиндар", "Любов, семейство и власт. Разказът за любовта на Ксеркс в девета книга на Историята на Херодот", "Любов и разказ. Идеологията на любовта в диалозите «Пир» и «Федър» на Платон", "Свети Августин и Марк Аврелий, или за разговарянето със себе си", "За старогръцката литература, литературата и разбирането на литературни текстове". В предговора "Богдан Богданов - един европейски интелектуалец", испанският професор, изследовател на Платон - Грегорио Лури Медрано - казва: "Когато Богданов набляга на необходимостта от «елементарно всекидневно уважение към писания текст», не го прави като антиквар или събирател. Той не се интересува от чистото натрупване на знания (polimathía), а от приемствеността на големия диалог между настоящето – с всичките си скрити проблеми – и миналото, – чиято плодовитост се обновява от нашите въпроси. Богданов търси в големите текстове на древните гърци значима перспектива за настоящето, която да ни помогне да опознаем по-добре самите себе си”.

Към книгата

Минало и съвременност. Научни есета

2010 г.

Книгата поставя началото на поредица “Понятия, проблеми, дискусии”, в която преподаватели от Нов български университет и чуждестранни автори, свързани с университета, ще защитават
конкретна съвременна платформа на знание. Книгата съдържа 22 научни есета, говорени и писани по различни поводи в последните 15 години, те са обединени от темата “Минало и съвременност”. С изключение на два текста, всички есета в книгата са възникнали след устни представяния на форуми, които след това са били написани. В писмената им версия обаче са запазени едрите белези на първоначалното устно представяне – коментирането на повече теми под егидата на една централна и реториката на убеждаването на определен адресат. В тази посока е и посланието на “Научни есета” – една обсъждана истина е съставена от повече видове истина, между които особена преднина има т. нар. ситуативна истина на убеждаването на конкретна аудитория. Защото не е без значение пред кого и за кого се твърди нещо, което се твърди именно по този начин.

Към книжарницата

Култура, общество, литература

2007 г.

Reader с текстовете: "Един поглед към разбирането за култура в Древна Гърция", "Празникът в старогръцката култура", "Всекидневие и частен живот в епохата на атическата класика", "Ораторството, реториката и устният характер на ранната гръцка култура", "Старогръцката култура и проблемът за четенето", "За основанията да говорим за традицията в единствено число. Елинската традиция", „Илиада" на Омир и „Дела и дни" на Хезиод от гледната точка на културата", "Епохата на атическата класика", "Атическата трагедия от гледната точка на културата", "Елинистическата култура", "Човешкото тяло, индивидът и обществото", "Човек и човешка общност, или за мисленето на социалния феномен", "Фройдовата психоанализа, атическата трагедия и европейската култура, или отново за отношението на общност и индивид", "Европейският интелектуалец в профила на античното време", "Свети Августин и Марк Аврелий, или за разговарянето със себе си", "Религията в епохите на архаиката и класиката", "Орфей - героят посредник", "Атическата историография като идеология и литература", "Разноречие и идеология в "Политика" на Аристотел", "Мит, философия и наука, или за символичния и аналитичния начин на разбиране", "Епизодът "белегът на Одисей" като литература", "Хезиодовият разказ за Прометей", "Бедният разказ за победителя - осмият немейски епиникий на Пиндар", "За стратегиите на философския текст и определимостта на философията", "Платоновият „Федър", "Античният роман. Любовно-авантюрните повести на Харитон и Ахил Таций", "Литература, художествен текст и произведение - към една обща типология".

Към книжарницата

Университетът - особен свят на свобода
2006 г.

Книгата съдържа дванадесет текста, които работят върху темата за висшето образование, университетския мениджмънт и модела на Нов български университет: “Университетът като историческа форма и традиция”, “За Нов български университет”, “Поглед към историята на университетското образование с оглед на висшето хуманитарно образование у нас”, “Университетът – минало и настояще”, “Университетът – идеология или реалност”, “Отвореното общество като проблем на личността”, “Висшето образование и дисциплината на идентифицирането”, “Класическото образование в България”, “Устойчиво развитие и стратегическо планиране. Опитът на Нов български университет”, “Визията за НБУ и значението й за учебните програми на университета”, “Не можем да бъдем просто алтернатива на образованието в България”, “Едно разбиране за култура”. Книгата е посветена на 15-годишния юбилей на Нов български университет.

Към книгата

Отделно и заедно
2005 г.

В четири основни раздела “Дихотомии и редукции”, “Аристотел и съвременните науки за човека”, “Идентичност и култура”, “Между културата и своето аз” са представени текстове за живеенето и мисленето, за статичното и динамичното, за същността и съществуването, за човека и човешката общност, за другия, другото и толерантността, за паметта и идентичността, за културата и интернет-културата, за възможността да се съществува “отделно и заедно”, за мита, философията и науката, за Фройд, за атическата трагедия, за Свети Августин, за Марк Аврелий, за възможността човек да надхвърли “Себе си”… Книгата съдържа заключение – за възможността да мислим за себе си семиотично и продължава с “нанизани една след друга мисли и …заловени едно за друго желания…”

Към книгата

Европа - разбирана и правена
2001 г.

Книгата се състои от две части “Понятия и фигури” и “Прочити”. Съдържа текстовете “За основанията да говорим за традицията в единствено число. Елинската традиция”, “Европейският интелектуалец в профила на античното време”, “Личност, университет и семиотичен подход. Един опит за идеите на Пърс за човешката личност”, “Четенето и неговата работа”, “На прага на мита”, както и текстовете “Хезиодовият разказ за Прометей. Мит или какво”, “Бедният разказ за победителя. Осмият немейски епиникий на Пиндар”, “Нещастието на властника. Царските новели в “Историята” на Херодот”, “Медийно послание и контекст. Прочитът на един всекидневник”, “Реалният и потенциалният чужденец”. Книгата разполага с послеслов на автора и библиографска справка. Книгата е спечелила наградата “Христо Г. Данов” за хуманитаристика.

Към книгата

Промяната в живота и текста
1998 г.

В първата част “С лице към Европа” са текстовете “Двете благополучия”, “Комунистическата идеология и частното съществуване”, “Роли, празници и представления”, “За българската литература и пределите на езика”, “Книжен пазар и демокрация”. Втора част “В търсене на принципа” съдържа “Идеи и идеология в “Отвореното общество” на Карл Попър”, “Отвореното общество като проблем на личността”, “Висшето образование и дисциплината на идентифицирането”, “Разноречие и идеология в “Политика” на Аристотел”, “За стратегиите на философския текст и определмостта на философията. Платоновият “Федър”, “Човешкото тяло, индивидът и обществото ”. Вместо заключение книгата представя текста “Един опит за еротизиране на морала”. Книгата има библиографска справка.

Към книгата

Мит и литература
1998 г.

Първата част - “Теоретични предпоставки”, включва теоретичните глави “Старогръцката литература до епохата на елинизма като типологичен проблем”, “Проблематика на мита”, “Проблематика на фолклора и литературата”. Втората част - “Анализи”, разглежда “Сюжетът на Омировата “Илиада” като мит”, “Омировата “Одисея” като литература”, “Дела и дни” на Хезиод между класификацията и описанието”, “Епиникият на Пиндар – борба за собствено битие на творбата”, “Жанровата система, сюжет и мит в атическата трагедия”, “Атическата историография като идеология и литература”, “Платоновият диалог – модус на Платоновото философстване”. Книгата съдържа индекс на използваната литература и приложение – статия на Албена Георгиева и Ангел Ангелов “Преобразуване на действителността”.

Към книгата

Отвореното общество като проблем на личността
1997 г.

Един текст за идеологията на отвореното общество и отношенията между колективния субект и “аз-а”, за противоположните етикети на отвореното и затвореното общество, за идеологията и нейното преодоляване чрез проекта за действие. Разглеждат се реалии като демокрацията и гражданското общество, пречещите на съзнанието фактори за реализирането на отворено общество, историята и типологията на отвореното общество, отвореното разбиране за личност, т. нар. гъвкава идентичност.

Към текста

Литературата на елинизма
1979 г., 1997 г., 1999 г.

В разделите “Историческа епоха и общество”, “Елинистическата култура”, “Литература и литературен живот”, “Театърът и драмата”, “Малките поетически форми”, “Епосът”, “Прозата” са разгледани политическата история, общественото устройство, икономическият живот, частните сдружения и семейството, езикът, образованието, нравите и вкусовете, философията, изобразителното изкуство, представите за литература и за художественост, книгата и библиотеките, филологията, театърът, актьорите, представлението, трагедията, мимът, средната атическа комедия, новата атическа комедия, Менандър, елегията, епилогът, химнът, поезията, сатирата, Калимах, Теокрит, Херондас, епиграмата, видовете епос, прозаическите видове, романът и др. Книгата съдържа индекс на цитираните автори.

Към книгата

Двете благополучия
1995 г.

Текст за стереотипа на мислене и поведение в съвременното българско общество, за отвореното общество и за Европа, за особеностите на затвореното съзнание, за особеностите на холичното съзнание, за вертикалната разслоеност в българския живот и обществената динамика, за хоризонталната разслоеност, за българското съзнание и неговите два варианта – страхът от промяната и хаосът на промяната. Текст за особеностите на българския политически живот, за възможното развитие на българското общество, за моделите на ориентиране в обществото, за осъществяването на промяната, за Европа.

Към текста

Старогръцката литература
1992 г.

Книгата разглежда старогръцката литература в теоретичен план – литература, художествен текст и произведение, старогръцката култура и проблема за четенето, разбирането за култура в древна Гърция, историческите особености и жанровото разнообразие на гръцката литература. Втората част - “Авторово самосъзнание, традиция и действителност в старогръцката проза”, представя историка и писателя Херодот, речите на Демостен, Марк Аврелий – император и философ, Писмата на Юлиан, античния роман. Заключението поставя въпроса за действителността в литературата и литературните текстове. Изданието съдържа богата библиографска справка.

Към книгата

Орфей и древната митология на Балканите
1991, 2016

Книгата съдържа три части: “Гръцкият орфизъм и проблемите на традицията”, “Орфей – героят посредник”, “Митологията на древните траки - една реконструкция”, те преминават през литературата отнасяна към личности като Орфей и Мусей до неоплатонизма, през орфическите ритуали, дионисовите нощни тайнства, през мита за Орфей, слизането му в подземния свят, Евредика, за отнасянето на Орфей към род и родина, за музикалната му дарба, през тракийския митологичен тип... В заключението “Хомо балканикус” се поставя въпросът за общата балканска култура и нейните общи и противоречащи реалии. Книгата съдържа богата библиография по темата, както и послеслов от траколога Александър Фол.

Към книгата

История на старогръцката култура
1989 г.

Първата част - “Теоритечните предпоставки за научната история на старогръцката култура”, разглежда старогръцката култура през вековете, културата като система и процес, митологията в историята на старогръцката култура. Втората част “Опит за история на старогръцката култура” се спира върху старогръцката култура през второто хилядолетие пр.н.е., първите векове на първото хилядолетие пр.н.е., върху “Илиада” на Омир и “Дела и дни” на Хезиод от гледна точка на културата”, епохата на Архайката и епохата на Атическата класика - религията, празника, атическата трагедия и гледната точка на културата, ораторството, реториката и устния характер на ранната гръцка култура, ранната гръцка култура и философията, всекидневието и частния живот, епохата на Елинизма, литературата и книжовния живот. Книгата съдържа анотиран показалец на античните понятия и реалии

Към книгата

Романът - античен и съвременен
1986 г.

Книгата анализира връзките между античния и западноевропейския роман. В първата част – “Античният роман”, се разглеждат проблемите на жанра, началата на античния роман, гръцкият авантюрно-любовен роман, римският авантюрно-битов роман, романът за Александър между биографията и народната книга. Във втората част - “Поглед върху западноевропейския роман”, се разглеждат въпроси, свързани с проблемите на романния автор, безумието на Дон Кихот – гледната точка на една реалистична концепция, Стендал, романа и реалистичния почерк, романиста и есеиста Флобер, романа на Марсел Пруст и прагът на нереализма, безизходицата на осмислянето при Кафка, романа на Томас Ман, историческия роман и римската тема. Книгата разполага с показалец на авторовите и анонимните произведения.

Към книгата

Омировият епос
1976, 1996 г.

Книгата включва разделите: “Омир в античността, средновековието и новото време” -“Сказанието за Троя”, “Древните за Омир и неговите произведения”, “Разпространението на омировата поезия според античните източници”, “Влиянието на Омир в литературата и изобразителното изкуство на античността”, “Тълкуването на Омир в античността”, “Омир в Елинското училище”, “Античните папироси с текстове от Омир”, “Омир във Византия”, “Омир на Запад в епохата на ренесанса и класицизма”, “Омир през ХVІІІ, ХІХ и ХХ век. Омировият въпрос”, “Омир и историята” – “Археологическите находки”, “Ахейското минало”, “Дорийското нахлуване и преселването на ахейците в Мала Азия”, “Троя и Троянската война”, “Историческата истина в “Одисея”, “Омировото общество”, “Поемите на Омир- исторически пример”, “Поетът, творческата техника, езикът и епическата форма” – “Народният певец - аедът”, “Характерът на ранното народно творчество”, “Формула и формален стил в епоса”, “Епическият стих”, “Езикът на Омир”, “От народния певец към личния автор”, “Поетът Омир”, “Традицията непосредствено след Омир”, “Художествената форма -епосът”, “Илиада” – “Митът за Троянската война – широката тема на Илиада”, “Темите за гнева и отмъщението на Ахил”, “Пораждането на сюжета и оригиналната омирова тема - примирението”, “Разгръщането на сюжета”, “Композицията на поемата”, “Човекът и героите в Илиада”, “Ахил”, “Терсит”, “Хектор”, “Хектор и Андромаха”, “Човекът и Богът в Илиада”, “Омировото изображение”, “Одисея” – “Разликата между двете поеми”, “Елементите на сюжета”, “Структурата на сюжета”, “Човекът в “Одисея” и човекът Одисей”, “Заключение”. Книгата съдържа Азбучник на имената и понятията, както и библиографска справка за литературата върху Омировото творчество.

Към книгата

От Омир до Еврипид
1971, 1993 г., 2001 г.

Книгата съдържа богат предговор за особеностите на литературния анализ с оглед на урока по старогръцка литература, както и главите “Общи проблеми на старогръцката литература”, “Илиада” на Омир – начало на старогръцката литература”, “Омировата “Одисея” и героят Одисей”, “Прикованият Прометей” на Есхил и символът на бунтаря”, “Антигона” на Софокъл – естествената мярка на една велика трагедия”, “Новият трагически конфликт в Еврипидовата “Медея”, заключение и библиографска справка. Книгата е най-полезното помагало в изучаването на старогръцката литература.

Към книгата

Пълна библиография

1965
1. Криза на класическото съзнание в трагедията на Еврипид. Трудове на ВПИ "Братя Кирил и Методий" - В.Търново, Том ІІ 1964/65, НИ, С. 1965, с.273-296.

1966
2. Мирогледът на Лукиан от Самосата в неговата подземна утопия. Трудове на ВПИ "Братя Кирил и Методий" - В. Търново, Том ІІІ 1965/66, с. 151-168.

1967
3. Енеидата - легенда и действителност. Сп. Родна реч бр.10, 1967, с.35-38.

1968
4. "Характерите" на Теофраст - настояще и минало. Послеслов към Теофраст, Характери. НК, С. 1968, с. 66-77 (2 изд. Теофраст и неговите характери. Послеслов към Теофраст, Характери. НК, С. 1980, с. 131-143).

5. Пълен стихотворен превод на Есхиловите трагедии. НК, С. 1967. Сп. Български книги бр.3, 1968, с. 94-95.

6. Поглед към съвременната чужда литература. Рецензия за сборник студии със същото заглавие. НП, С. 1968. Сп. Български книги бр. 9, 1968, с. 69-70.

7. Естествената мярка на Софокловата "Антигона". Сп. Родна реч бр.3, 1968, с. 25-28.

8. "Прикованият Прометей" на Есхил и символът Прометей. Сп. Родна реч бр. 8, 1968, с. 36-39.

9. Теофраст, Характери, превод от старогръцки и бележки. НК, С. 1968, 92 с. (2 изд. НК, С. 1980, 164 с.).

1969
10. Плутарх - биограф и моралист. Послеслов към Плутарх, Избрани животописи. НК, С. 1969, с. 309-323 (2 изд. Увод към Плутарх, Успоредни животописи. НК, С. 1981, с.5-17).

11. "Илиада" на Омир - начало и конспект на една култура. Сп. Родна реч бр. 2, 1969, с. 34-36.

12. Значително културно събитие. Рецензия за превода на "Илиада" от Ал. Милев и Бл. Димитрова. НК, С. 1969. Литературен фронт бр. 31, 31 юли 1969.

13. Плутарх, Избрани животописи, превод от старогръцки и бележки. НК, С. 1969, 349 с. (2 изд. в кн.: Плутарх, Успоредни животописи. НК, С. 1981, с. 21-253 и с. 317-339).

1971
14. От Омир до Еврипид, студии и анализи по старогръцка литература. НП, С. 1971, 190 с.

15. Мит и действителност в Омировата "Одисея". Увод към Омир, Одисея. НК, С. 1971, с. 7-28 (2 изд. 1981, с. 7-20).

16. "Медея" на Еврипид и реализмът на човешкото чувство. Сп. Родна реч бр.1, 1971, с. 36-39.

17. Оригинална теза за смисъла на трагическия катарзис у Аристотел. Рецензия за Ал. Ничев, Загадките на трагическия катарзис у Аристотел (на френски). БАН, С. 1970. Сп. Език и литература бр.2, 1971, с. 66-69.

18. Мит и митично съзнание в античната класика. Сп. ЛИК бр. 26, 26 юни 1971, с. 14-18.

19. Възприятие за пространство и време в поезията на Омир. Сп. ЛИК, бр. 29, 17 юли 1971, с. 8-12.

20. В зората на старогръцката лирика. Сп. ЛИК бр. 31, 31 юли 1971, с. 11-15.

21. Оригинален труд по теория на античната литература. Рецензия за Ал. Ничев, Загадката на трагическия катарзис у Аристотел (на френски). БАН, С. 1970. Литературен фронт бр.3, 14 януари 1971.

1972
22. Литературното превръщение в творчеството на Кафка. Сп. ЛИК бр.13, 23 март 1972, с. 9-12.

23. Реалното и условното чувство в поезията на Сафо. Сп. ЛИК бр. 21, 20 май 1972, с. 8-12.

24. За безумието на Дон Кихот - гледна точка на една реалистическа концепция. Сп. ЛИК бр. 5 9 декември 1972, с. 10-14.

25. Човекът ще възтържествува. 75 години от рождението на Фолкнер. Народна култура бр. 44, октомври 1972.

26. Показалец на имената. Показалец на реалиите. Показалец на латинските изрази, в кн.: Х. Сенкевич. Quo vadis. НК, С. 1972, с. 589-607.

1973
27. Загадките на гръцката митология. Сп. Родна реч бр.2, 1973, с. 66-71.

28. "Като пистолетен изстрел по време на концерт". 190 години от рождението на Стендал. Сп. ЛИК бр. 6, 10 февруари 1973, с. 14-16.

29. Писателят, победен от журналиста. 100 години от рождението на Якоб Васерман. Сп. ЛИК бр. 12, 24 март 1973, с. 12-13.

30. Книгата в античността. Сп. ЛИК бр. 26, 30 юни 1973, с. 8-11.
Пиер Гиро. Бележка за автора. Сп. ЛИК бр. 40, 6 октомври 1973, с.10.

31. Първите стъпки на художествената проза. Бележки за късноантичната гръцка повест. Сп. ЛИК бр. 42, 20 октомври 1973, с. 8-11.

32. Конкретен подход към литературното произведение. Учителско дело бр.8, 27 февруари 1973

33. Клавдий. Рецензия за едноименния роман на Р.Фрейвз. НК, С. 1972. Литературен фронт бр.9, 1 март 1973.

34. За преводната литература и за библиотека "Световна класика". Разговор с главния редактор на ДИ "Народна култура". Литературен фронт бр. 35, 30 август 1973.

35. Бележка и откъс от Псевдо-Калистен "Животът на Александър". Сп. ЛИК бр. 42, 20 октомври 1973, с. 36-37.

1974
36. Античният римски роман. Сп. Родна реч бр. 9, 1974, с. 36-40.

37. Рецензия за С.С.Аверинцев, Плутарх и античная биография. М. 1973 Сп. Литературна мисъл бр.3, 1974, с. 163-166.

38. Аристотеловата "Поетика", трагедията и някои съвременни проблеми. Сп. Литературна мисъл бр.5, 1974, с. 80-87.

39. Една модерна епоха в границите на античността. Сп. Съвременник бр.3, 1974, с. 490-496.

1975
40. Двучастните трагедии на Еврипид и въпросът за описанието на мирогледната проблематика на атическата трагедия. Кандидатска дисертация. С. 1975, 356 с.

41. Двучастните трагедии на Еврипид и въпросът за описанието на мирогледната проблематика на атическата трагедия. Автореферат на кандидатска дисертация. С. 1975, 18 с.

42. Две книги върху проблеми на византийската литература. Рецензия за А.П.Каждан. Книга и писатель в Византии. М. 1973 и Византийская литература. М. 1974. Сп. Литературна мисъл бр.3, 1975, с. 152-155.

43. Приключение на духа. 100 години от рождението на Томас Ман. Сп. ЛИК бр. 23, 7 юни 1975, с. 4-8.

44. Обектив - за културата на елинизма. Сп. ЛИК бр. 48, 18 октомври 1975, с.3.

45. Суеверие и религия в античността. Сп. Родна реч бр. 10, 1975, с.59-61.

46. Лонг, Дафнис и Хлоя. Псевдо-Калистен, Животът на Александър Македонски. Лукиан, Истинска история, превод от старогръцки и бележки, кн.: Антични романи. НК, С. 1975, с. 17-216 и с. 485-503 (2 изд. 1976, с. 17-216 и с. 485-503, 3 изд. 1981, с. 15-186 и с. 417-433, 4 изд. Лонг, Дафнис и Хлоя, в кн.: Три антични романа. НК, С. 1987, с. 79-151, с. 204-209).

47. Античният роман и народното начало на жанра, увод към Антични романи. НК, С. 1975, с. 7-16 (2 изд. 1976, с. 5-16, 3 изд. 1981, с. 5-13).

48. Лукиан от Самосата, бележка и из "Любител на лъжата" и "Истинската история", превод от старогръцки. Сп. Родна реч бр.4, 1975, с. 55-59.

1976
49. Омировият епос. НП, С. 1976, 125.

50. Сюжетна система, "двойно" действие и художествено единство в трагедията "Хекуба" на Еврипид. ГСУ, том LХVІІІ, 1 - Факултет по западни филологии 1974, С. 1976, с. 1-90.

51. Омир, "Илиада" и художествената завършеност. Увод към Омир, Илиада. НК, С. 1976, с.7-20.

52. Боецът от Маратон. 2 500 години от рождението на Есхил. Сп. ЛИК бр.1, 3 януари 1976, с.4-6.

53. Омировото изображение. Сп. Родна реч бр.7, 1976, с.6-9.

54. Митът в литературния процес на античността. Сп. Литературна мисъл бр.6, 1976, с. 88-96.

55. Естетиката на А.Ф.Лосев и проблемите на литературната история. Сп. Литературна мисъл бр.8, 1976, с. 87-97.

1977
56. Рецензия за А.Ф.Лосев, История античной эстетики. Аристотель и поздная классика. М. 1975. Сп. Филология бр.2, 1977, с. 80-82.

1978
57. Ораторско изкуство и реторика в античния свят, в кн.: Лекции по реторика. Софийски университет, 1978, с. 239-256 (2 изд. 1980).

58. Реторика и естетика в трагедията на Квинтилиан "Обучението на оратора", в кн.: Лекции по реторика. Софийски университет, 1978, с. 257-268 (2 изд. 1980)

59. Една скица върху историята на художествената проза - елинистическата проза. Сп. Литературна мисъл бр.8, 1978, с.90-107.

60. Рецензия за Е.М.Мелетинский, Поэтика мифа. М. 1976, Сп. Литературна мисъл бр.5, 1978, с. 154-159.

1979
61. Литературата на елинизма. Културно-социологическа и жанрова характеристика. НИ, С. 1979, 199 с.

62. Проблеми на жанра в античния роман за Александър Македонски. Сп. Литературна мисъл бр.8, 1979, с. 90-107.

63. Литературният герой преди литературата. Сп. Литературна мисъл бр. 10, 1979, с. 104-116.

64. Рецензия за В.В. Бычков, Византийская эстетика. М. 1977 и за С.С.Аверинцев, Поэтика ранневизантийской литературы. М. 1977, Сп. Литературна мисъл бр.2, 1979, с. 133-138

65. Символът Прометей и идеята за прогреса. Сп. Родна реч бр.4, 1979, с.40-43.

66. Астрологията - илюзорна теория на практиката. Сп. Отечество бр.2, 1979, с. 32-33.

67. Естетика и естетически вкус в античния свят. Сп. Лада, февруари 1979, с. 38-39.

68. Орфей и някои проблеми на древната култура по нашите земи. Сп. Проблеми на културата бр.5, с. 72-86.

69. Радетел на българското. 100 години от рождението на Александър Балабанов. Народна младеж бр.12, 18 януари 1979.

70. За иронията неиронично. Рецензия за Иван Славов, Иронията в структурата на модернизма. НИ, С. 1979. Литературен фронт бр. 34, 23 август 1979.

71. Гръцката цивилизация на Франсоа Шаму. Рецензия за Фр. Шаму, Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. БХ, С. 1979. Народна култура бр. 50, 14 декември 1979.

72. Платон, Малкият Хипий, Ион, Големият Хипий, Алкивиад, Хармид, Лахет и Лизис, превод от старогръцки, коментар и бележки, в кн.: Платон, Диалози. Том. І. НИ, С. 1979, с. 109-348 и с. 435-460 (Ион, 2 изд., в кн.: Платон, Избрани диалози. НК, С. 1982. с. 17-34 и с. 233-238)

1980
73. Орфей и някои проблеми на тракийската митология. Сп. Филология бр.7, 1980, с.3-15.

74. В памет на професор Александър Милев (1904-1980). Сп. Съпоставително езикознание бр.4, 1980, с. 103-104.

75. Античната преводна литература у нас. АБВ бр. 15, 8 април 1980.

1981
76. Старогръцка литература, в кн.: Литература за 9 клас на ЕСПУ. НП, С. 1981, с.3-38 (2 изд. НП, С. 1984, с. 3-34, 3 изд. НП, С. 1986, с. 3-34).

77. Митът в културологията на Ролан Барт. Сп. Философска мисъл бр.2, 1981, с. 101-106.

78. Философско съдържание и художествена форма в диалозите на Платон, сп. Философска мисъл бр.8, 1981, с. 21-30.

79. Петрониевият "Сатирикон" като роман, увод към Петроний, Сатирикон. НК, С. 1981, с.5-12 (2 изд. 1982).

1982
80. Частта за девети клас (урок 1-56), в кн.: Б.Богданов, Р. Стефанов, Старогръцки език за девети клас на НГДЕК. НП, С. 1982 (2 изд. 1988), с.5-100.

81. Старогръцка литература, съставителство, в кн.: Христоматия по литература за 9 клас на ЕСПУ. НП, С. 1982, с. 3-48 (2 изд. 1984, 3 изд. 1986).

82. Философско съдържание и художествена форма в диалозите на Платон, уводна студия към Платон, Диалози. Том ІІ. НИ, С. 1982, с. 7-22.

83. Демостен ораторът, уводна студия към Демостен, Избрани речи. НИ, С. 1982, с. 5-19.

84. Между алегорията и символа, увод към Франц Кафка, Замъкът. НК, С. 1982, с. 5-14.

85. Диалозите на Платон - философия или литература, уводна статия към Платон, Избрани диалози. НК, С. 1982, с. 5-15.

86. Платон, Евтидем, Менексен, Федон и Федър, превод от старогръцки, коментар и бележки, Менон, коментар и бележки, в кн.: Платон, Диалози. Том ІІ. НИ, С. 1982, с. 23-71, с. 233-253, с. 337-417, с.489-570, с. 591-601, с. 625-635, с. 656-659 (2 изд. Федон, в кн.: Платон, Избрани диалози. НК, С. 1982, с. 159-231, с. 268-276).

87. Орфей и древната култура по нашите земи. Сп. Турист бр.2, 1982, с.18-19.

1983
88. Митът за Орфей и културната традиция - методологически екс-курс. България и светът на вековете. Сборник с доклади, посветени на хиляда и тристагодишнината от образуването на Българската държава. Софийски университет, 1983, с.41-46.

89. За идеологията в античната история. Една културна типология у Тукидид. Сп. Философска мисъл бр.11, 1983, с. 90-94.

90. Писмата на Юлиан - Паметник на преломно време, уводна статия към Юлиан, Писма. НК, С. 1983, с. 5-15.

91. Променлива, многообразна, многолика, предговор към Маргьорит Юрсенар, Мемоарите на Адриан. НК, 1983, с.5-11.

1984
92. Старогръцката литература и нашите съвременни проблеми, уводна студия към Традиция, литература, действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание. НИ, С. 1984, с. 5-16, съставителство, редакторство и бележки.

93. Историкът Ксенофонт, уводна студия към Ксенофонт, Исторически съчинения. НИ, С. 1984, с. 7-20.

94. Критиката през античността. Дружество на естетиците. Информационен бюлетин бр.1, 1984, с. 3-23.

95. Епопея на субективността, предговор към Марсел Пруст, По следите на изгубеното време. На път към Суан. НК, С. 1984, с. 5-18.

96. Гюстав Флобер - човекът и писателят, предговор към Г.Флобер, Съчинения. Том 1. НК, С. 1984, с. 5-21.

97. Превръщенията на Луций и романът, уводна статия на Апулей, Златното магаре. НК, С. 1984, с. 5-13.

98. Le type thrace dans la mythologie - une tentative de reconstitution, in: Contribution au IVe Congres international de thracologie. Academie bulgare des sciences. Institut de Thracologie. S. 1984, p. 153-162.

99. Съвременна теоретична енциклопедия по митология. Сп. Кръгозор кн.: 1, 1984, с. 230-234.

1985
100. Мит и литература. Типологични проблеми на старогръцката литература до епохата на елинизма. НИ, С. 1985, 267 с.

101. "За възвишеното" като естетика и теория на критиката. Сп. Философска мисъл бр. 4, 1985, с. 12-21.

102. За културно-историческата основа на философията или за философията като философстване. Сп. Философска мисъл бр. 11, 1985, с. 3-12.

103. Фолклор и литература. Опит за съотносително определяне на фолклора и литературата. Сп. Български фолклор бр. 3 1985, с.15-28.

104. "За възвишеното" като поетика, уводна студия към Лонгин, За възвишеното. НИ, С. 1985, с. 5-27.

105. Тракийската митология като културен тип - една хипотеза. Семинариум трацикум. 1. БАН, 1985, с.82-99

106. Старогръцката лирика, послеслов към Старогръцка лирика. Отечество. С. 1985, с. 99-107, редакторство на превода.

107. Георги Михайлов на 70 години и Библиография на трудовете на Г. Михайлов. Сп. Съпоставително езикознание бр. 3, 1985, с. 90 - 94.
108. Съставителство, бележки и коментар на Омир, Илиада, Одисея. Отечество. С. 1985, 145 с.

1986
109. Мит и литература. Проблеми на типологията и поетиката на старогръцката литература до епохата на елинизма. Докторска дисертация. С. 1986, 342 с.

110. Мит и литература. Автореферат на докторска дисертация. С. 1986, 34 с.

111. Романът - античен и съвременен. Опит върху поетиката и социологията на античния и западноевропийския роман. НИ, С. 1986, 189 с.

112. Марк Аврелий - император и философ, уводна статия към Марк Аврелий, Към себе си. НК, С. 1986, с. 5-23.

113. Идеи и литература в сатирите на Лукиан, уводна статия към Лукиан, Сатири и пародии. НК, С.1986, с. 5-16.

114. Марк Аврелий, Към себе си, превод от старогръцки и бележки. НК, С. 1986, 148 с.

115. Лукиан, Александър, или Лъжегадател, превод от старогръцки и бележки, в кн.: Лукиан, Сатири и пародии. НК, С. 1986, с. 60-83 и с. 216-219.

116. Последната книга на Клод Леви-Строс. Рецензия за Кл. Леви-Строс, Ревнивата грънчарка. П. 1985 (на френски). Сп. Проблеми на културата бр.4, 1986, с. 110-113.

117. Историкът и писателят Херодот, уводна студия към Херодот, История (Част първа). НИ, С. 1986, с.7-25.

118. Рецензия за Мишел Сер, Петте сетива (Философия на смесените тела). П. 1985 (на френски). Книгосвят бр. 2-3, 1986, с. 91-96.

1987
119. Антично четене и антична култура. Сп. Проблеми на културата бр.3, 1987, с.39-45.

120. Четенето, писането и литературният текст като проблеми на културата. Социологически преглед - бюлетин, извънреден брой, 1987, с. 40-55.

121. Стоическата философия като език и идеал. Сп. Философска мисъл бр. 10, 1987, с. 81-87.

122. Античният любовно-авантюрен роман, уводна статия към Три антични романа. НК, С. 1987, с. 5-13.

123. За преводимостта на идеите. Рецензия за Тончо Жечев, Митът за Одисей. С. 1985, Сп. Литературна мисъл бр.3, 1987, с. 153-155.

124. Рецензия (на френски) за Andre Bernand, La carte tragique. La geographie dans la tragedie grecque. P. 1985. Etudes balkaniques 4, 1987, p. 137-138.

125. Рецензия за Мишел Турние, Малка проза. П. 1986 (на френски) Книгосвят бр. 6, 1987, с. 226-230.

1988
126. Поглед към историята на възгледа за култура. Сп. Проблеми на културата бр.2, 1983, с. 3-13.

127. Старогръцка литература, в кн.: Литература за 8 клас на ЕСПУ, НП, С. 1988, с. 3-110.

128. Антична литература. Енциклопедичен справочник, съставителство на старогръцката част, научна редакция и авторство на 10 статии. Петър Берон, С. 1988, 226 с.

129. Ролан Барт, митът и обяснението на отказа от обяснение. АБВ, бр.8, 23 февруари 1988.

130. Двата извора на старогръцката словесност, уводна студия към Омирови химни, Хезиод. НК, С. 1988, 7-12.

1989
131. История на старогръцката култура. Теоретичен поглед. НИ, С. 1989, 200 с.

132. Човешкото тяло и културата. Сп. Философска мисъл 4, 1989, с. 26-31.

133. Човешкото тяло и културата. Сб. Културното битие на човека и проблемите на обществознанието. С. 1989, с. 102-108 = 132.

134. Хомо балканикус. Сп. Съвременник 3, 1989, с. 424-436.

135. La premiere epoque moderne. Сп. Lettere internationale 19 hiver 88-89, p. 20-22 = 39.

136. Университетът - минало, настояще и бъдеще. Историческата форма и традицията. Народна култура бр. 5, 27 януари 1989.

137. Човекът пред лицето на поезията. Народна култура бр. 15, 7 април 1989 (рецензия за Г.Башлар. Поетика на пространството, 1988).

138. Античният университет. Народна култура бр. 18, 28 април 1989.

139. А.Ф. Лосев. (1893-1988). Сп. Култура 1, стр.65-66.

1990
140. La querre du Peloponnese - affrontement de deux types de culture: Studia in honorem Borisi Georov. S. 1990, p. 30-36 = 89.

141. Литература, художествен текст и произведение. Сп. Литературна мисъл 1, 1990, с. 3-21.

142. Платон, Теетет, Софистът. Превод от старогръцки, коментар и бележки, в кн.: Платон. Диалози. Том 4, С. 1990, с. 115-296 и с. 591-604.

143. Античният роман между схемата и нейното нарушаване. Увод към Два любовни романа. С. 1990, с. 5-16. 144.

144. С лице към Европа. Култура бр. 37, 14 септември 1990.

145. Човешкото тяло, индивидът и обществото. Сп. Философска мисъл 10, 1990, с. 3-11.

146. За нов български университет. Култура бр. 25, 22 юни 1990.

147. Между фолклора и литературата. В сб.: Поетика и литературна история. С. 1990, с. 5-18 = 103.

1991
148. Орфей и древната митология на Балканите. УИ, С. 1991, 161 с.

149. За българската литература и пределите на езика. Сп. Литературна мисъл 1, 1991, с. 11-29.

150. За стратегиите на философския текст и определимостта на философията. Сп. Философски преглед 2, 1991, с. 3-26.

151. Старогръцка литература, в кн.: Литература за 8 клас на СОУ. Просвета, С. 1991, с. 5-121.

152. Животът на цар Александър - един дълговечен сюжет. Увод към Животът на Александър, цар на македонците. С. 1991 (Библиотека "Хермес"), с. 5-13.

1992
153. Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. Просвета, С. 1992, 167 с.

154. Един опит за еротизиране на морала. В сб.: Ars Erotica. С. 1992, с. 13-17.

155. Цицерон и античната реторика. Уводна студия към Цицерон. За оратора. С. 1992, с. 9-19.

156. Предговор към Старогръцко-български речник, 4 изд. Издателство "Отворено общество", С. 1992.

1993
157. От Омир до Еврипид, 2 изд. Пловдивско университетско издателство. П. 1993, 207 с.

158. Идеи и идеология в "Отвореното общество" на Карл Попър. Послеслов към К. Попър. Отвореното общество и неговите врагове. Том 1 - Платон. С. 1993, с. 400-411.

159. Университетът - минало и настояще. Литературен форум бр. 51, 22-28 декември 1993.

160. Съставителство на словника и ст. Шаманизъм, в кн.: Кратка енциклопедия на тракийската древност. С. 1993.

161. Поглед към историята на университетското образование с оглед на висшето хуманитарно образование у нас. Сп. Стратегии на образователната и научна политика 3, 1993, с. 1-9.

1994
162. По петите на изплъзващия се смисъл. Уводна студия към Клод Леви-Строс. Ревнивата грънчарка, С. 1994, с. 5-18.

163. Двете благополучия. Сп. Lettre internationale 7, 1994, с. 43-57.

164. Европа, този обект на желанието. Литературен форум бр. 37, 2-8 ноември 1994.

165. Старогръцка литература, в кн.: Литература за 8 клас на СОУ, 3 изд. Просвета, С. 1994, с. 5-121.

166. Текстът - убежище или излаз. Увод към Иван Станев. Избитите обитатели. С. 1994, с. 5-7.

1995
167. Балканската култура и балканският човек. Култура бр. 30, 28 юли 1995.
Промяната като конфликт на словата. Литературен форум бр. 29, 19-25 юли 1995 (рецензия за Post-theory, Games and Discurcive Resistance. The Bulgarian Case. Ed.by A. Kiossev. State Univ. of NY, 1995).

168. Словото действие. Култура бр. 26-30 юни 1995.

169. Двуизмерният човек. Култура бр. 17, 28 април (рецензия за Е. Мутафов. Двуизмерният човек. С. 1994.).

170. Университетът - идеология и реалност. Литературен вестник бр. 28, 13-19 септември 1995 (рецензия за Сб. Измерения на университетската идея. Съст. П.Бояджиева. С. 1995).

171. Разноречие и идеология в Политика на Аристотел. Предговор към Аристотел. Политика. С. 1995, с. V-ХVІ.

172. Двете благополучия. Размишления с лице към Европа. Издателство "Отворено общество", С. 1995, 87 с.

173. Kultur und Mensch auf dem Balkan. Sudosteuropa Mitteilungen 3, 1995, s. 175-181.

174. Lecture et culture - sur les possibilites, au moyen des particularites du mode de lecture antique, de definir les particularites de la culture antique. In: Studia in honorem Georgii Mihailov. S. 1995, p. 59-65.

1996
175. Празникът в традиционната и модерната култура, в сб.: Празници и зрелища в европейската културна традиция през Средновековието и Възраждането. Летни научни срещи Варна '95. С. 1996, с. 5-11.

176. Балканската култура и балканският човек, в сб.: Homo balkanicus. Знаковост и културна идентичност. НБУ, 1996, с. 17-24; англ.превод The Balkan and the Balkan Man, s. 25-34.

177. Омировият епос. 2 изд. Издателство "Отворено общество". С. 1996, 208 с.

178. Антична литература. Енциклопедичен справочник. Съставителство с А. Николова. 2 изд. Издателство "Отворено общество". С. 1996, 247 с.

179. Посредникът, или свободата като преживяване. Увод към Емил Бояджиев. Фрагменти и писма. С. 1996, с. 5-10.

180. Книжен пазар и демокрация. Култура бр.3, 19 януари 1996.

181. Роли, празници и представления. Култура бр. 14, 5 април 1996.

182. Комунистическата идеология и частното съществуване. Литературен форум бр. 29 и 30, 18-24.9 и 25.9-1.10 1996.

1997
183. Висшето образование и дисциплината на идентифицирането. В сб. EFSC. Том 2, НБУ, 1997, с.123-135.

184. Отвореното общество като проблем на личността. Сп. Демократически поглед кн.32 лято '97, с.148-154; английски превод The Open Society as a Personality Problem, p. 165-177.

185. L'idelogie communiste et l'existence privee. In: Transeuropeenes 10 ete 1977, p. 81-87

186. L'idelogie communiste et l'existence privee In: Divination, Studia culturologica. Series. Vol.5. Spring-Summer 1997, p. 47-59.

187. Комунистическата идеология и частното съществуване. В сб.: Франсоа Фюре и превъплъщението на социалната утопия. Дом на науктие за човека и обществото. С. 1997, с. 39-58 = 182.

188. Литературата на елинизма. 2 изд. Изд. Анубис, С. 1997, 220 с.

189. Марк Аврелий. Към себе си. Прев. от стгр. и бел. 2 изд. Изд. Кибеа, С. 1997, 187 с.

190. Марк Аврелий, император и философ. Уводна студия към Марк Аврелий. Към себе си. С. 1997, с. 7-28

191. Роли, празници и представления. Сп. Литература бр. 14, 1997, с.3-11 = 181

192. Между подобието и различието. Увод към Никос Диму. Нещастието да си грък. С. 1997, с. 3

193. Загадката "Веда словена". Увод към Веда словена. Том 1. С. 1997, с. 5

1998
194. По петите на изплъзващия се смисъл. В сб.: Безсмъртната вселена. С. 1998, с. 19-29. фр.превод Sur les traces du sens fuyant, p. 19-29 = 162.

195. Европа и културното сътрудничество. В кн.: Сборник теоретични текстове. НАТФИЗ "Кръстю Сарафов". С. 1998, с. 206-211.

196. Разказ и идеология в царските новели на Херодот. В сб.: Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. Дом на науките за човека и обществото. С. 1998, с. 84-93 = Recit et ideologie dans les recits de rois chez Herodote. In: Divinatio. Series. Studia culturologica. Vol. 6. Spring - Summer 1998, p. 193-200.

197. Празникът, ексцесът и проблемът на българската среда. Сп. Демократически преглед кн. 37 есен `98, с. 77-80

198. Кукерските игри, дионисовите празници и антическият театър и драма. В сб.: Театърът като феномен на културната история на Европа. Лятна научна среща Варна `97, С. 1988, с. 5-10.

199. Промяната в живота и текста. Реторични есета за трудностите на преобразуването. Изд. "Отворено общество", С. 1998, 231 с.

200. Мит и литература 1.2 изд. Изд. "Хемус", С. 1998, 303 с.

201. Протичащо време в структура. Увод към Петър Змийчаров. Иван Кирков. Личен ренесанс. С. 1998, с. 7-8.

202. Разказ и идеология в царските новели на Херодот. Сп. Литература 19, 1998, с. 16-19 = 196.

203. Един опит за еротизиране на морала. Сп. Сезон, зима’ 98, с. 143-147=154.

1999
204. Европа и културното сътрудничество. В сб.: Странници и братя. С. 1999, с. 39-44; англ. прев. Europe and Cultural Diversity, p. 9-14; фр.прев. Diversite culturelle en Europe, p. 71-77 = 195.

205. "Пътеводителят" на Еразим Кохик. Увод към Е.Кохик. Пътеводител по демокрация. С. 1999, с. 5-6.

206. Теофраст. Характери. Прев. от старогръцки и бел. 3 изд. Изд. Планета 3, С. 1999, 110 с.

207. Теофраст и неговите характери. Послеслов към Теофраст. Характери. С. 1999, с. 83-96.

208. Религия и изкуство в епиникия на Пиндар. В сб.: Религия и изкуство в културната традиция на Европа. Лятна научна среща Варна `98. С. 1999, с. 37-46.

209. За "Поетика на ранновизантийската литература" в сб.: MESEMBRIA, в чест на С. Аверницев. С. 1999, с. 180-186 = 64.

210. За национализма реалистично. Рецензия на Урс Алтермат. Етнонационализмът в Европа. С. 1999. Култура бр. 4, 29 януари 1999.

211. Класическото образование в България. Сп. Прометей 1, 1999, с. 9-13.

212. Екстаз и ентусиазъм (За вертикалното моделиране на света и свързаната с него шаманска идеология). В сб.: МИФ-5 Културното пространство І. С. 1999, с. 147-158.

213. Устойчиво развитие и стратегическо планиране. Опитът на Нов български университет. В сб.: Университетска автономия и академична отговорност, С. 1999, с. 23-26.

214. Литература на елинизма. 3 изд. Анубис. С. 1999, 224 с.

2000
215. Недовършен мемоар - тезиси и щрихи. Сп. Сезон, зима 2000, с. 107-111.

216. Театърът на границите. ЛИК бр. 6, юни 2000, с. 5-6.

217. Журналистическата творба в черно. В сб.: Медии и митове. С. 2000, с. 317-328.

218. "Дневен труд" - един прочит. В сб.: Медии и преход. С. 2000, с. 328-341.

219. Реалната, идеалната Европа и културното разнообразие. Сп. Социологически проблеми 1-2, 2000, с. 5-9.

220. По следата на универсалното. Сп. Социологически проблеми 1-2, 2000, с. 228-234.

221. Четенето, читателят и другите. Литературен вестник бр. 9, 8-14.3, 2000.

222. Един по-сложен образ. Увод към Е. Дайнов. Преходът 1989-1999. Вместо история. Изд. Планета 3, С. 1999, с. 9-10.

223. Недовършен мемоар - тезиси и щрихи 2. Сп. Сезон, пролет 2000, с. 7-11.

224. Личностна идентичност и система на висше образование. Опит върху идеите на Пърс за човешката личност. В сб.: EFSS `99. Том V. НБУ, с. 23-30.

2001
225. Европейският интелектуалец в профила на античното време. Сп. Демократически преглед кн. 46. Пролет 2001, с.293-304.

226. La tradition hellénique ou Sur les raisons de parler de la tradition au singulier. Méditerranées. Revue de l'association Méditerranée, 26-27 - 2001: Studia Pontica, p.61-71.

227. Koukeri Games, Dionysos and Attic Theatre and Drama. In: Renaissance Refractions. Essays in Honor of Alexander Shurbanov. St Kliment Ohridski University Press. Sofia, 2001, p.233-239.

228. Tentative d`érotisation de la morale. Dans: Les Belles Erangères. 14 ecrivain bulgares. L`Esprit des Péninsules. Paris, 2001, p.21-27.

229. Човекът - душа и тяло или две тела. В: Сборник, Том VI, EFSS '00. НБУ, 2001, 5-12.

230. Европа, разбирана и правена. Изд. Планета 3. С., 2001, 208 с.

231. Реалният и потенциалният чужденец. В сб.: Цветан Тодоров: подвижната мисъл. Изследвания и свидетелства в чест на Цветан Тодоров. Съст. С.Атанасов. С., 2001, с.241-250 = 219.

232. По петите на изплъзващия се смисъл. Уводна студия към: Клод Леви-Строс. Ревнивата грънчарка. 2 изд. С., 2001, с.9-22 = 162.

233. Το αντιπροσωπευτικό κείμενο του πολιτισμού της κλασσικής εποχής. In: Σημειωτική και πολιτισμός. Τόμος Ι - κουλτούρα-λογοτεχνία-επικινωνία. Επιμέλεια Γρ. Πασηαλίδης-Ε.Χοντολίδου. Θεσσαλονίκη, 2001, σ.248-254.

234. Интелектуалецът - светският духовник. Разговор с проф.Б.Богданов. Култура бр.39, 9 ноември 2001 г.

235. Трябва да заговорим за предприемчивите, които създават европейската среда и у нас. Разговор с проф. Б.Богданов. Демокрация бр.279, 28 ноември 2001.

236. Психоанализата на Фройд, "Едип цар" на Софокъл и атическата трагедия. Сп. Следва, 2 брой. НБУ, 2001, с.38-46.

237. Образът на средната класа. В сб.: 24 часа: Вестникът. С., с.192-199.

238. От Омир до Еврипид. 3 изд. Изд. Труд-Просвета. С. 2001,198 с.

2002
239. Хезиодовият разказ за Прометей. Мит или какво?, в сб.: Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. С., 2002, с.23-30 = Хезиодовият разказ за Прометей, в кн.: Б.Богданов. Европа - разбирана и правена. С., 2001, с.121-136.

240. С разпитване на себе си. Сп.Сезон, лято 2002, с.5-9.

241. На прага на мита, в сб.: В търсене на митичната тъкан. С., 2002, 195-205; фр.прев.; Аu seuil du mythe, p.188-198 = На прага на мита, в кн.: Б.Богданов. Европа - разбирана и правена. С. 2001, с.98-118.

242. Предговор, в кн.: Иван Богданов. Между примирието и мира. С. 2002, с.5-10.

243. Психоанализата на Фройд, "Едип цар" на Софокъл и атическата трагедия, в сб.: Седма международна ранноесенна школа по семиоиотика. Сборник Том VII * EFSS '2001. НБУ 2002, с.9-18

244. За почерка на Михаил Неделчев. Литературен Вестник - 18-31.12.

245. Другият, другото и толерантността в "Политика" на Аристотел, в сб.: Проблемът за другия: културно-художествени,антрпологически и социално-психологически аспекти. Десета лятна научна среща. Варна, 2002, с.6-19.

246. Един опит върху идеята за "себе си". Реплика към текстове на Жак Дерида, в сб.: Ars inveniendi. Изследвания в чест на проф. Ивайло Знеполски. УИ "Св.Климент Охридски". С. 2002, с.150-166.

247. Idéologie communiste et existence privée, dans: Penser la transition. Rethinnking the transition. Ed.J. Znepolski et alii. University of Sofia Press, 2002, p.51-59 = 186.

248. Comprendre et faire L'Europe, dans: Penser la transition. Rethinking the transition. Ed.J.Znepolsky et alii. University of Sofia Press, 2002, p.248-257 = Европа - разбирана и правена, в 228.

249. Индивидуално и социално, или за невъзможността да не се изпада в есенциализъм. В: сб. Осма международна ранноесенна школа по семиотика с. 9-20 София, НБУ

2003
250. Не е вярно, че сме най-загубените. Интервю с Р.Руенов. В-к "Пари" 21 февруари 2003.

251. Гласуващият българин няма обществена преценка. Интервю с Ед. Сугарев. В-к Седем 3 септември 2003.

252. "Диалектика на мита" на А.Лосев и съвременната проблематика на мита, послеслов, в кн.: Алексей Лосев, Диалектика на мита. С. 2003, с. 241-254.

253. Статично и динамично, или за разбирането на човека и човешката ситуация. Критика и хуманизъм, кн.16, бр.2/2003, с.107-122.я, НБУ

254. Поведението, езикът и характерът на съвременните гърци, в кн.: Разночетенията на текста. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф.д-р Кирил Топалов, София, 2003, с.17-20.

255. Идентичност и идентифициране, в кн.: Култура на идентифицирането. Единадсесета лятна научна среща. Варна, 2003, с.6-14.

256. Soi-même, en questionnement ou sur notre capacité à nous penser nous-mêmes de manière sémiotique. Degrès. Revue de synthèse à orientation sémiotique. Publication internationale trimestrielle. 31 anné, n 116, hiver 2003, f 1-7.

257. Четенето, читателят и другите, в сб.: Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. София, 2003, с.74-78.

258. За почерка на Михаил Неделчев, в: Литературни култури и социални митове. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. Михаил Неделчев. Том I. НБУ, София 2003, с.13-16, = 244.

259. Ησυμπεριφορα, ο χαρακτηρας και η γλωσσα των συγχρονων Ελληνων, Поведението, характерът и езикът на Съвременните гърци, в сб.:Първи конгрес на неоелинистите от балканските страни, София 8-10 ноември 2001. София, 2003, с.7-19, =254.

2004
260. Две десетилетия по-късно, предговор в кн.: Тончо Жечев. Митът за Одисей. София, 2004, с.7-10.

261. За свое лице, предговор към: Градината с розите. Лекции и слова. 1 (1996-2003). София, НБУ, 2004, с.7-9.

262. Анна Николова на 65 години, в кн.: Cultura animi. Изследвания в Чест на Анна Николова. Изток-Запад, 2004, с.9-10.

263. За Свети Августин, Марк Аврелий и разговарянето със себе си, в кн.: Cultura animi. Изследвания в чест на Анна Николова. Изток-Запад, 2004, с.23-34.

264. Фройдовата психоанализа, атическата трагедия и европейската култура, в сб.: България – Италия. Европейско културно пространство. Български фолклор кн.4, 2003, с.43-57.

265. Култура и идентичност, в сб.: България – Италия. Европейско културно пространство. Български фолклор кн.4, 2003, с.57-61.

266. Идентичност и идентифициране, в кн.: Кристиан Банков. Семиотични тетрадки. Част II. София, 2004, с.152-159, =255.

267. Индивидуално-социално, или за невъзможността да не се изпада в есенциализъм, в: Сборник, Том VIII*EFSS ‘2002. Осма международна ранноесенна школа по семиотика. НБУ, 2004, с.9-19.

268. Static and Dynamic, Or on the understanding of the human being and the human situation, in: Sign Theories in Use, EFSS ‘2003. Southest European Center for Semiotic Studies. NBU, 2003, p.7-16 (кратък вариант на 253)

269. За Жан-Пиер Вернан и тази книга, предговор към кн.: Жан-Пиер Вернан. Индивидът, смъртта, любовта. Аз и другият в Древна Гърция, прев.от фр. С., 2004, с.7-8.

270. Η ανάγνωση και το έργο της , in: Semiotik Systems and Comunication. Action, Interaction, Situation and Change. Θεσσαλονίκη , 2004 ,σ. 191-197.

271. Памет и идентичност, или за субекта на спомена, в сб. Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето. Дом на науките за човека и обществото. С., 2004, с.245-256.

272. Прегръдка за Райна. Райна Кабаиванска на 70 години, в-к Култура, бр.48 17 декември 2004.

273. Колективно и индивидуално. Нашият случай, в сб.: Съвременната социокултурна ситуация и проблемът за общностите. Материали от XII лятна научна среща 26-27 юни г. Варна, 2004, с. 6-23.

274. Култура и интернет-култура. Сп. Социологически преглед 3-4. 2004, с.50-60

2005
275. Райна Кабаиванска, в кн: Райна Кабаиванска.Raina Kabaivanska.Предговор, 9 с, Съставител: Георги Текев, С., 2005,НБУ

276. Отделно и заедно. Изд. Планета 3. С., 2005, 374 с.

277. Проф. Богдан Богданов. Интервю. В сб.: Историята, населена с хора. Изд. Гутенберг, София, 2005, стр. 77-90

278. Ценните хора трябва да бъдат намирани. в-к Дневник, 12 декември 2005г.

279. Едно слово може да се повтаря от друго. Сп. Алтера, декември 2005, бр.10

2006
280. Неабстрактно и лично, или за споменния почерк на Вера Мутафчиева. Литературен вестник 11-17.1.2006.

281. Тъжно е, че превърнахме еротиката в светска материя. Интервю с Мария Друмева, в. Марица, събота, 14 януари 2006 г., брой 12 (4764), с.17-18.

282. Думите трябва да имат значение. Разговор с Явор Дачков, в. Гласове, 16-22 юни 2006, брой 21, с.8-9.

283. Някои различавания и уточнявания в общата идея за памет, в сб.: Памет, идентичност, съзнание. С., 2006, с.9-12.

284. Паметта и парадигмите за разбирането й. В сб.: Памет, идентичност, съзнание. С., 2006, с. 58-62.

285. Памет и идентичност, или за субекта на припомнянето, в сб.: Памет, идентичност, съзнание. С., 2006, с.85-92.

286. В градината с розите 2, предговор, в кн.: В градината с розите. Лекции и слова 2 (2003-2006). С., 2006, с.7-9.

287. Образованието приучва към социалност. Разговор с Христо Буцев, в.Култура, бр.37, 27 октомври 2006.

288. Университетът – особен свят на свобода. Статии, студии и слова. Нов български университет. С., 2006, 134 с

289. Памет и култура, или за субекта на колективната памет, в кн. Култура и памет. Материали от 14-та лятна научна среща, Варна 24-25 юни 2006 г. Варна, 2006, с.51-57.

290. Всички сме българи, но по различен начин. Интервю с Ива Рудникова. В-к Дневник, 28.12.2006.

291. За “Не/бивалици 4” на Вера Мутафчиева, в: Балкани 1, 2006, с.177-181.

292. Платоновите закони, или за идеала, модела и реалността, предговор към Платон. Закони, прев.от стргр. София, 2006,с.5-14.

293. Между свободата и зависимостта, предговор, в: Нов университет за един нов свят. Образи и свидетелство. С., 2006, с.7

2007
294. Култура, общество, литература.Текстове по културна антропология на античността. Съст. Орлин Тодоров. ЛИК, С., 2007, 630 с.

295. Канон и култура, в сб. Канон & Култура. Материали от 15-а лятна научна среща Варна 22 - 24 юни 2007 г. Варна, 2007, с.28-33.

296. Платон, Федър. Предговор, бележки и превод от старогръцки. Планета 3. С., 2007, 118 с.

297. Глобализацията – едно реалистично разбиране, в сб. In memoriam Жан Бодрияр. Глобализацията като културен шок. Дом за науките за човека и обществото. С., 2007, с.61-68.

298. Комуникация и разбиране или аргументи за по-широко прагматистко разбиране на идеите за езиков израз, значение и нещо, в сб. Семиотиката в действие. Лекции и доклади по семиотика 2007. С., 2007, с. 135-140.

2008
299. Трябват ли й на България чужди университети – дискусия със статии на проф. Андрей Пантев и проф. Богдан Богданов. Сп.Мениджър бр.3 (113). Март 2008, с.56-61.

300. Медийни настроения и светове. Сп.Социологически проблеми. кн.3-4, 2008, с.65-72.

2009
301. Гласове, Мелодии, цялости. М. Николчина. Градът на амазонките, стихотворения и поеми. «Жанет 45». 2008, в. Култура бр.3, 23 януари 2009.

302. За интелектуалната фигура на Цветан Тодоров, в кн.: Цветан Тодоров – теоретик и хуманист. С., 2009, с.15-20.

303. Особеното същество, Разговор за Moon lake на Иван Станев, Култура брой 15, 14 април 2009 г.

304. Communication and understanding. Arguments for a broader pragmatic understanding of linguistic expessions, meanings, and things, in: Communication: Understanding/ Misunderstanding. Proceedings of the 9th Condres of the IASS/AIS – Helsinki-Imatra: 11-17 June, 2007. Helsinki 2009, p.197-202.

305. Културата на късната модерност, в сб. Културата на късната модерност. Материали от XVII лятна научна среща 2009 г. Варна, 2009, с.22-28.

306. Moon Lake на Иван Станев, в сб. Moon Lake. София, Алтера 2009, с.9-14.

2010
307. Modelos de realidad. Desde la lectura de los clasicos. Presentacion Grergorio Luri Medrano. Coleccion ONOMA 5. AXAC, 2010, 130 p.

308. Мобилността между реалното и идеалното – минало и съвременност, в сб. Мобилният човек: културни проекции и перспективи. 18 Лятна научна среща Варна 2010. Варна, 2010, с.7-17.

309. Минало и съвременност. Научни есета. Поредица "Понятия, проблеми, дискусии". Нов български университет. С., 2010, 326 с.

310. Нагласа към универсалното. Разговор. Сп. Следва брой 23, 2010. Нов български университет, с. 6-39.

311. Reading and its Functioning. From ancient Greek literature to any one world. Osteuropa-Zentrum Berlin, 2010, 144 S.

2011
312. Човек структурира време, или за различните степени на безизмерността. Разговор на Надежда Искрова с проф. Богдан Богданов, в. Литературен вестник, 08.06.2011.

313. Текст, разбиране и смисъл, в сб. Текстът като феномен на културата. Материали от XIX лятна научна среща Варна 18-19 юни 2011. Варна, 2011, с.6-18.

2012
314. «Удоволствието от текста» на Ролан Барт, в кн. Ролан Барт. Удоволствието от текста. Прев. от френски. С., Нов български университет, 2012, с.5-14.

315. За тази книга и нейния автор, в кн. Грегорио Лури. Въведение в речника на Платон. Прев. от испански. С., Нов български университет, 2012, с.15-18.

316. Разказ, време и реалност в старогръцката литература. Издателство Жанет 45. Пловдив, 2012, 493 с.

2013
317. И без да бързам, да усещам, да чета и да разбирам. Разговор на Силвия Чолева с проф. Богдан Богданов. Литературен вестник, бр. 17, 2013 г.

2014
318. Защо усиленият човек?, предговор към Усиленият човек. Съставител Едуар Клайнпетер, прев. от френски. Издателство на Нов български университет, София, 2014, с.7-13.

319. Текст, говорене и разбиране. Есета. Издателство Жанет 45. Пловдив. 2014, 246 с.

2015
320. Богдан Богданов, участие в кръгла маса с участието на Цветан Тодоров, Стоян Атанасов и Боян Знеполски на тема «Бъдещето на демокрацията в Европа». Сп. Следва, брой 31, 2015, с. 36-37.

321. Има много голямо значение как казваме нещо. Интервю на Веселина Василева с проф. Богдан Богданов. В. Университетски дневник, бр.9, 2015, с. 4-5.

322. За превода и за българския превод на едно стихотворение на Кавафис, в сб. В градината с розите. Лекции и слова 3 (2007- 2014). Издателство на Нов български университет. С. 2015, с. 159-166.

323. Чувствата не могат да бъдат формулирани. Интервю на Димитър Стоянович с Богдан Богданов. сп. L'Europeo, № 42, 2015, с. 78-81.

324. Да четем несъвпаденията (изказване), Четем Вера Мутафчиева: Сп. Следва, списание за университетска култура, бр. 32/2015, с. 21-22.

325. Maрк Аврелий. Към себе си. Марк Аврелий. Прев. от стгр., предговор и бел. 4 изд. Изд. Изток-Запад, С. 2015, 213 с. = 115, 189, 259a.

326. Епиктет. Диатриби. Прев от стгр., предговор и бел. Изд.на НБУ. С. 2015, 384 с.

327. Penser et construire l'Europe. Trad. du bulgare. Ed. L'Harmattan. Paris, 2015, 201 p. = 231 на бълг.

2016
328. Орфей и древната митология на Балканите. Второ издание. Изд. Изток-Запад, С. 2016, 204 с.

329. Думи, значения, понятия и неща. Издателство на Нов български университет, С. 2016, 292 с.

330. Епиктет. Диатриби. Прев от стгр., предговор и бел. Жанет 45. С. 2016, 476 с.

331. Теофраст, Характери, превод от старогръцки и бел. Изд. Изток-Запад, С. 2016, 83 с. (4 изд.).