Участници: проф. Христо Тодоров, проф. Мария Попова, проф. Кристиан Банков, доц. Морис Фадел, гл.ас. Георги Гочев, Веселина Василева

Същността и истинният смисъл на дългите казвания е в пълното им протичане, в породения в неговия ход модел за реалност, в постигнатото съдържателно време на някакво прехождане към друго.

***
Същото може да се каже и за евентуалното външно, означено от трите синонима „разговор, разговаряне, диалог“. То е ситуация на конкретен живот, която се опитва да отстрани проблем. Но понеже това става на определено място и в определено време, за да отстрани проблема по възможно по-сигурен начин, този конкретен живот прави не друго, а намалява своята конкретност, като добавя към нейното „тук и сега“ липсващия  по-цял свят-реалност.

***
Това според мен е голямото особено в толкова дълго оцелелия на земята човек – че неговата история е всъщност история на прехождането от един към втори, а защо не и към трети вид. Мисля си, че това прехождане би продължило по-убързено и по-успешно, ако човекът не смята, че е надхвърлил биологичното, а разбере, че моделът на това надхвърляне му е зададен от самото биологично и че духовността му е по особен начин свързана с него.

***
Повествования-истории има и в устната човешка реч, и в писаните текстове, а и в текстовете на литературата. Същото се отнася и за типа реалност в разказа-сюжет-фабула. Въпреки че този тип реалност е по-често на място в литературата, той е налице и извън литературата в обикновеното човешко казване и разказване, а и в нелитературни текстове, моделиращи допълнителен вътрешен смисъл чрез такова протичане с голямо събитие, което променя вътрешния контекстов свят. Така че и този втори тип текст с такава реалност на промяна не може да послужи за сигурно различаване и на литературата от нелитературата, но и на ставащото в текстовете от ставащото извън текста.

***
Оттук тръгва и моята идея, че безсмъртието и по-дълговечната младост са само повърхностни названия за отпушилото се на земята сложно правене на цялости, започнало с появата на клетъчните микроорганизми, продължило по много допълващи се начини в многоклетъчните и преминало в експеримента на човешкия живот.