„Характери“ на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата.“ – пише в послеслова проф. Богданов, преводач на изданието от старогръцки на български език.

Книгата представя тридесет отрицателни характера -  Престореният, Ласкателят, Празнодумецът, Селякът, Угодникът, Наглият, Бъбривият, Съчинителят на новини, Безочливият, Стиснатият, Арогантният, Нетактичният, Престараващият се, Заплесът, Грубиянът, Суеверният, Черногледецът, Мнителният, Нечистоплътният, Досадникът, Суетният, Скъперникът, Самохвалецът, Високомерният, Страхливият, Настроеният олигархически, Правещият се на млад, Злословецът, Злонравният, Користолюбивият.

Във въведението към текста, добавено вероятно по-късно, авторът пише, че излага род по род характерните черти, които имат хората, проявени в своите домашни работи и общувания.

В заключение Богдан Богданов казва: „Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би „Характери“ биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях – човек би се усетил реално безсмъртен.“