Професор Богданов, какво ново в Новия български университет?
През новата учебна година предлагаме по-голям брой програми. Те са над сто. Студентите имат възможност да изберат. Те предварително научават големи подробности за курсовете. А това е основен принцип в Нов български университет – студентът да участва във формирането на своята програма. Желанието ни е да формираме панели и студентът да има възможност да избира.

Достатъчен ли е каталогът като помагало за ориентирането на студентите?
Каталогът е много подробен. Дори има недостатък той е по-подробен, отколкото би трябвало да бъде. Предвиждат се и консултации в края на август. Специален екип ще бъде постоянно в сградата на НБУ и ще може да даде разяснения по всички програми.

При положение, че кандидат-студентската кампания на НБУ започва на 15 август, вас смущава ли ви това, че ще се явят кандидати, които са отпаднали от други висши училища?
Не, по този въпрос нямаме никакви притеснения. Практиката през изминалите години показва, че дори отпадналите от други институти студенти, при нас, благодарение на нашата активна форма на обучение, след втората година стават по-добри, отколкото на други места.

Как се измерва подобно нещо?
Чрез социологически проучвания. Ние знаме, че нашата система е добра, а освен това проверочният тест в началото на обучението не е гаранция за бъдещето развитие на студента. Може да се започне от по-ниско ниво, а системата на обучение да изведе студента на много по-високо от обичайното равнище. Важно е какво става в процеса на обучението.

Тревожите ли се все още от шума, който се вдигна около Правния департамент на НБУ?
Не, защото нещата се изясниха. Министерството на науката, образованието и технологиите отчете известна неправилност в своите позиции спрямо нашия департамент. Изясни се официално, че ние спазваме изискванията на Наредбата за обучение по право. С много малко пропуски, които ще избегнем в началото на есента. Така че нямаме притеснения що се отнася до спазването на наредбата.

Може ли да се каже, че е отпаднала забранителната разпоредба на министерството?
Тази забранителна разпоредба е отпаднала, но тя всъщност не е и съществувала. Това беше само един съвет, една препоръка. Забрана не е съществувала.

Налагат ли се конкурси при приемането в някои програми?
Налагат се там, където има много кандидати – по бизнес и икономика, по право, както и в департаментите по музика и театър – там по естествени, други причини.

Как се уреждат битовите проблеми на НБУ?
Уреждат се добре. Усвояваме сградата, която ни е дадена под наем – това е сградата на някогашната АОНСУ в южната част на София в квартал Овча купел. Има части от нея, които още не ползваме и ги получаваме на етапи.

Отдалечеността от центъра на София не е ли проблем?
Това е известен проблем, но имаме различни решения, например безплатни транспортни карти за студентите. Мислим и как да организираме собствен превоз.

НБУ има ли затруднения с преподавателския състав?
Не мога да кажа, че имаме такива проблеми. Нашите програми не започват преди да е формиран преподавателският екип. Програмите ни представляват една малка общност от учители, които са се събрали, за да създадат програмата. В този смисъл преподавателите са организатори на самата програма.

Какъв е механизмът?
Това е активността на определена група от университетски преподаватели, които решават по наше искане да създадат програма с интердисциплинна насоченост. Такава е основната насока на Нов български университет.

Каква е гаранцията, че ще има интерес от страна на бъдещите студенти?
Предварителна гаранция не може да има. Започва се в Свободния факултет и програмата или има, или няма добро развитие. Студентите започват, но те не са студенти, които непременно трябва да завършат. Те могат да започнат в една програма, а после да решат, че ги интересува друга. Това е напълно възможно. Решава се така: един екип от преподаватели предлага програма, развита като текст, в департамент на НБУ. Да кажем, някой иска да направи програма в областта на икономиката. Предлага я в нашия департамент по икономика и бизнес. Там сформираният вече колектив от специалисти преценява дали да се даде път на тази програма. Ако я приемат, тя повторно се обсъжда във Факултетен съвет. Той решава дали програмата има учебните качества, докато департаментът решава дали ги има научните качества. След което програмата влиза в нашия каталог и набира студенти.

Обсъжда ли се и това доколко тя е конкурентноспособна със сходни програми в други висши училища?
Обсъжда се, но по стратегически пунктове. Ние не искаме да създаваме същите, вече съществуващи в други учебни заведени учебни програми. Ние искаме да създаваме програми с друга, с интердисциплинна насока, програми, при които има проучване на нуждите. Това е важната разлика. Нашите програми, като нови програми, възникват след проучване на някакви нужди. Често пъти се явяват много оригинални програми, по нещо, което не съществува в България до този момент. А при нас група преподаватели са решили, че страната има нужда от това. Преподавателите от различни учебни заведения могат да се обединят при нас на интердисциплинен принцип.

Академичната общност на Нов български университет направи някои предложения по проекта за текст на нов закон на висшето образование. Имате ли представа доколко тези предложения бяха взети предвид в парламента?
Няколко неща, които ние предложихме, са налице в сегашния проектозакон. Има ги в текста. Но, разбира се, всичко зависи от това как ще реагира пленарната зала.

Какво още не му достига на Новия български университет?
Не ни достигат много неща. Не ни достига достатъчно финансиране, така че НБУ да може да извършва своята учебна работа по световните стандарти. Но това не достига на всички учебни заведения в страната. Не достига една много добра спортна база. Нямаме общежитие. Много неща.

А в академичната област?
Вижте, в академичната област ние не можем да надхвърлим равнището, което е налице като преподавателски кадри в България. Имаме обаче амбицията от наши собствени кадри с добра специализация в чужбина да успеем да създадем нов тип преподаватели.

Това означава ли и амбиция в близко време да се увеличава броят на преподавателите, които са на постоянен трудов договор?
Това е сигурна амбиция.

НБУ има ли финансовите възможности за подобно нещо?
Има ги. По-скоро пречките са, че в момента няма достатъчно добри кадри, които да могат да заемат тези места.

В НБУ има ли възрастово ограничение за кандидат-студентите?
Не, няма.

А явяват ли се по-възрастни хора, както беше съобщено в печата за кандидати в СУ например?
Да, явяват се и по-възрастни, но за НБУ е характерно, че неговите студенти по принцип са с по-висока възраст, отколкото в Софийския университет. Тук границата е към 25-30 години.

Това добре ли е или…
Това е много добре. Защото малко по-възрастните, които често сами си плащат, които не търсят парите от родители и роднини, са много по-активни. Повечето наши студенти сами си плащат и за мен това е много положителен процес. Тези хора работят, за да учат. В НБУ няма никаква пречка за работещите студенти. Програмите и учебното разписание са направени така, че да може да се съчетае работа с учене.

Колко са студентите в Нов български университет?
Те са 5200. Около три хиляди са редовни и 2200 – в дистанционното обучение.

Как се развиват контактите на НБУ с други подобни научни и образователни институции?
Имаме много контакти, както и договори за сътрудничество. Основният договор е с Българската академия на науките, с която имаме рамково споразумение за изработване на общи програми. Особено за нашите магистърски програми, но и много други. Разбира се, сътрудничим си и със Софийския университет “Св. Климент Охридски”, с Американския университет в България, с Бургаския свободен университет…

Какви са възможностите за студентите да облекчат издръжката си?
Те имат възможност да получат стипендии, които им покриват таксите. Това става по линия на Фондация “Отворено общество”, но и нашите факултети раздават стипендии. Тези стипендии не са много и зависят от успеха на студентите.

Вие като изпълняващ длъжността ректор имате ли особени симпатии към някой департамент в НБУ? Имате ли право на такава симпатия?
Не би трябвало да имам, но да кажем - департаментът по когнитивна наука. Както и департаментът “Поведенчески изследвания”.

Вие самият, професор Богданов, преподавате ли в Новия български университет или сте само администратор?
Аз не преподавам и върша само административна работа.

Професор Богданов, благодаря Ви за това интервю. 

Панайот Денев,
в. “Дневник” на НБУ, летен брой – август 1995 г.