Господин Богданов, следите ли политическата ситуация? Какви симптоми забелязва един културен антрополог в нея?
Не мога да кажа, че я следя много зорко, но, разбира се, като всеки гражданин съм осведомен. Мисля, че събитията напоследък показват една стабилизация на формите на политическото управление. Не бих могъл да я коментирам подробно, но все пак съм убеден, че за радост на всички, които искат България да излезе на прав път, тази стабилизация е желана и похвална. Макар че медиите не отбелязват непременно това.

Очаквате ли някакви трусове във времето до изборите?
Не е възможно да няма трусове, защото предизборната кампания е време на по-дълбоко обмисляне и осмисляне на нещата. Тогава естествено ще се получат нови констелации и аргументи, които не са в движение. Проблемът на политическия живот в България е, че той е твърде тесен и протича сред малък брой субекти. Той е политически живот, който не е здраво вързан за активен обществен живот. Именно липсата на обществена основа за политическия живот ни дава това впечатление, че той протича някак откъснато от хората. В социологическите анкети те често заявяват, че са отчуждени от политическото ставане-случване. Те участват по някакъв начин в политиката само в революционни моменти, а иначе са отдалечени от нея. Основната причина за това е, че политическия живот не е заловен за съответен обемен обществен живот. Ако разглеждаме самите събития-случвания, да кажем събитията във Франция, които аз следя по-внимателно, и ги сравним с политическите събития у нас – те не са много по-различни. Дори внимателно четене на френския печат показва колко чести са корупциите, и то в големи размери. Разбира се, и там не се разкриват лесно. Почти няма събития, които и на двете места да не са еднакви. Голямата разлика е, че във френския печат и живот има едно масирано обществено съществуване, което не се занимава с големите политически въпроси, а със средни катадневни въпроси. Някой в някаква провинция направил нещо, друг в някакъв окръг се занимава с друго. Това не са политически събития, но това са обществени случвания. И тук е голямата разлика между нашия и чуждия политически живот.

Тоест изграждането на гражданско общество у нас е все още в началото си. На какъв етап се намира изграждането на структурите му?
Това е много бавен процес. От една страна, на държавно ниво трябва да се установят процедурите и законовите норми, които ще поддържат разгръщането на гражданското общество. От друга страна, има налице едно гражданско общество, което ние не го улавяме, защото неговата дейност не се регистрира. И в провинцията, и в София има наистина действащи организации с идеална цел, които извършват някаква малка дейност. И медиите имат главно вина, защото у тях не се създава навикът да наблюдава това, което правят тези организации. Често пъти то е много положително. Аз знам организации, които се занимават с подпомагане на нуждаещи се хора – възрастни и болни. Но основното, което занимава нашите медии е друго. Не правя критика, защото това е навик, който трудно ще се преодолее. Основното, което интересува медиите е това, което прави държавата, и това, което става в нея. Въпреки че у нас няма такъв масиран обществен живот, какъвто има във Франция, Германия и особено в Англия, но все пак ние имаме обществен живот, който не се регистрира. Ето едно поле, с което, ако някой вестник започне да се занимава, това ще повиши тиража му, ще има интерес не само към политиката, но ще се открие една страна на българското съществуване, която е закрита за погледа.

Това означава ли, че медиите не дават балансирана картина на случващото се?
Балансираната картина ще дойде постепенно и съвсем естествено с кризата, която ще разтърси българските медии. Тя ще се усети съвсем скоро и особено от тези, които излизат в голям тираж. Това ще стане поради разминаванията на настроенията на средния човек и настроенията на тези, които списват вестника. Настроението на последните ще продължи да бъде мрачно и катастрофично, а настроението на средния човек ще става все по-положително. Макар че това няма да стане утре, а бавно. И хората ще развият в един момент вкус към положителни събития. Така става и в изкуството. Например имаме периоди, в които представителният сюжет е трагичен, както беше през 60-те години. След това представителният сюжет в киното стана оптимистичен или някакъв друг. Това са моди. Такава мода няма как да не завладее и българското общество. Аз го виждам как започва. Като се движите, пред погледа се откриват, от една страна, мрачни и порутени места, които се намират в съседство с прекрасни и много добре гледани сгради. Това е противоречие, което не може да продължи – общо взето, едното ще надделее.

Какви са източниците Ви на информация?
Обикновени. Следя някои вестници, гледам телевизия. Не мога да кажа, че съм много добре осведомен. Освен това обръщам внимание на издания, в които има положителен тон. Много интересно явление в нашето медийно общество са неговите списания, в които мрачният тон на ежедневниците го няма, защото те се занимават с други неща. Има например списание, което е посветено на котката. Има списания, които са посветени на други частни неща, с които живеят хората. Нормално е хората да не живеят с политика. Тя трябва по естествен начин да е далеч от тях. Но между хората, които живеят във всекидневните си неща, и политиката, трябва да има един обществен живот, който да ги засяга. Трябва да ги засяга тяхната улица да бъде чиста и добре павирана, да има в квартала магазин, какъвто няма другаде. Да ги радва, когато в града се открие голям магазин като Халите, където ще бъде евтино и приятно. И чак тогава следват политиката и онова, което засяга цялата държава.

Преобладаващо е мнението, че в настоящия момент СДС няма алтернатива. Мислите ли, че това е опасно?
До изборите не е опасно. Но ако продължи така и след това, и аз смятам, че СДС се нуждае от алтернатива. И не виждам, че БСП може да е такава, освен ако там не се получи някакво много бързо развитие. Но без алтернатива демократичните сили не биха могли да се развият нормално. Всяко развитие на една политическа сила изисква вътрешна динамика и външен натиск. Вътрешната динамика не би могла да се разгърне добре, ако няма външен натиск на сила, която съперничи с идеи и конструктивност, които са влиятелни в обществото, макар тя да е на власт. Това е вариант много по-добър във всяко отношение, така че алтернатива безспорно е необходима.

Българинът по традиция има негативно отношение към властта, законите и условностите. Виждате ли симптоми на индивидуализъм и сепаратизъм, които са опасни за стабилността на страната?
Като казвате, че българинът е настроен негативно към властта, трябва да имаме предвид, че в съвременния свят почти навсякъде е така. Аз нямам впечатление, че в САЩ нямаме едно, бих казал, студено отношение към централната власт. Хората се интересуват от местната федерална власт, а централната власт често пъти дори я подиграват. Отношението към високата власт в повечето случаи се колебае между негативно, подигравателно или в най-добрия случай студено. Това е нормално. Разбира се, властта има нужда от отношението на хората, но това одобрение или неодобрение не бива да протича в едри абстрактни форми. Не могат да се задават въпроси от типа: “Одобрявате ли управлението на СДС?”, на които да се отговаря само с “да” или “не”. Трябва конструктивно и дискурсивно да можеш да кажеш: това одобрявам, това не одобрявам.
Това е истинският отговор. Критичното отношение към властта изисква едно малко по-сложно формулиране на отношението към нея.

Какъв според Вас е непосредственият дневен ред на обществото?
Да продължи по този път, по който е тръгнало. Българското общество се е отворило към европейския свят, свиква бавно със стандартите му, което наистина е дълга и мъчителна процедура, защото привикването към европейските стандарти е привикване към друг тип живот, много по-труден преди всичко. Живот, който ще бъде свързан с много по-сложни компромиси от тези, на които ние сме привикнали. Трябва да се продължи по този път и трябва да има обществена и политическа воля за това. Така или иначе в годините от 1997 (предпочитам да говоря за тези три години, а не за последните десет) станаха изключително важни положителни неща, които няма да се усетят утре, те ще се усетят след две, след три години, но само при условие, че се продължи по този път. В никакъв случай не бива да очакваме, че радостите, които бихме изпитали от европейското съществуване, ще ни бъдат сервирани утре направо пред вратата.

В своето известно есе вие описахте Хомо балканикус. Има ли той черти, които са несъвместими с европейския цивилизационен ред?
Не смятам, че европейският цивилизационен ред е толкова твърд и определен, че чертите на Хомо балканикус (ако въобще за него може да се говори лесно и бързо) са несъвместими. Европейският ред между много други свои признаци има и този, че фактически е вътрешно демократичен и либерален. Той забелязва другия ред и може да го включи в себе си. Това не може да стане механично и веднага, но общо взето, Европа представлява една експанзия към универсално пространство. Така че Хомо балканикус ще бъде добре дошъл в тази структура, както ще бъдат добре дошли и други такива хоминес. Абсолютно съм сигурен, че има място за балканския човек в европейското поле.

Днес като че ли традицията и националното са нелюбими теми за младите. Мислите ли, че в бъдеще ще има едно връщане на махалото към националната култура в духа на тезата Хънтингтън в нашумялата му книга?
Връщане към онова, което е било, не може да има. Това би било нещо тъжно и отрицателно. Не съм сигурен дали животът в България може да се върне към патриархалната православна атмосфера на ХIХ век. Не ми се струва възможно, нито е необходимо. Общо взето младите хора се отнасят немарливо към националното и поради това, че то се представя повърхностно. Ако националното се представи по един дълбок начин, който засяга живота на младите, те не биха се отнасяли така. Обаче има един повърхностен патриотизъм и мързеливо разбиране на българското, което съвсем естествено отблъсква младия човек – той има други думи, преживявания и навици. Така че вината за поведението на младите хора не трябва да се търси просто и само у тях, а у онези мързеливи идеолози, които не искат да изразходват достатъчно мозъчна енергия, за да представят българското по актуален начин. Защото онази част от него, която е била актуална в главите на хората в средата на ХIХ век, би умряла, ако ние не и предадем съвременен вид.

Вие сте преподавател. Какви са младите, какво виждате у тях?
Първото, което виждам, е, че те имат друго настроение. Те се отнасят доста конкретно към живота. Това, което ги вълнува повече, е да придобият добра професия, нещо, което в нашето поколение не бе предмет на интерес. Ние искахме изобщо да сме интелектуални. Младото поколение вижда в живота борба за конкретна професия, която да е близо и непосредствено до живота и съществуването. Това е голяма разлика. Младите не са литературни, не са страстни читатели, което не е чак толкова лошо, защото сега има други средства за информация, които компенсират писания текст, вълнуващ нас. Разликата е достатъчно голяма и тя трябва да се поддържа от живота, защото, за да има динамика в него, трябва да има разлика в поколенията. Има някаква форма на убедителна обмяна на информация за съществуването.

Вие участвате в подготовката на събора на Рожен и кръглите маси на учени и интелектуалци, които ще го съпътстват. Какво трябва да стане, за да оправдае той очакванията?
Мисля, че там би могъл да стане обмен на знания и разбирания за начина на живот, към който ние се стремим. Не мога да пророкувам дали нещата ще протекат съвсем полезно, но мисля, че би било хубаво това да се случи.