Проф. Богданов, и на Х летни научни срещи, пък и в обществото ни много се говори, че ние, българите сме хора толерантни, че сме способни да приемаме другия, различния от нас. Дали е наистина така?
Да се говори в множествено число по този въпрос е трудно и рисковано. Защото какво означава "Ние сме толерантни"? Така, както аз виждам българите и тяхното поведение, те са във висока степен толерантни. А толерантността означава преди всичко да търпиш различието, това, с което не си свикнал, да не мърмориш, да не реагираш много бързо, да не правиш скандали. Това, което виждаме в България (то може да има и отрицателната си страна), е, че живеем в спокойна страна, в която хората проявяват търпеливост, която отговаря на основното в идеята за толерантност. Разбира се, има и нещо друго - сдържаност и затвореност в себе си, има неготовност да се възприеме бързо чуждото и странното, пък дори онова, за което сме убедени, че е положително. У нас има привързаност към старите, към традиционните форми на живот, което бих казал, че вече не е проява на онова, което се нарича толерантност в европейския контекст. Така че особена е българската толерантност. Разбира се, доколкото можем да се изкажем общо за нея.
Толерантността означава търпимост, но търпението не винаги е нещо положително.
Така е. И мисля, че ние затова не превеждаме думата толерантност на български, за да създадем с нея нещо по-различно от това, което е търпимостта. Разбира се, търпимостта не винаги е най-доброто ни качество. Можеш да търпиш и нещо, срещу което би трябвало да реагираш. Българите го правим в много случаи. Затова казвам, че е сложно да определим с една дума дали българинът е толерантен, или не.
Ако ние се отнасяме с уважение към чужденците, дали те ни отвръщат със същото? Не смятате ли, че западноевропейците проявяват високомерие към нас?
Европа така или иначе е принудена да бъде толерантна към нас. И случаите, когато западноевропейците не са толерантни, са продиктувани от това, че има европейски стандарти, на които ние трябва да отговаряме. Наше е желанието да бъдем в Европа. Европейците, разбира се, също имат нужда ние да бъдем в Европа, защото това е ново пространство, което трябва да се спечели за Европа. Това е един постоянен компромис между това, което ние ще изпълним, от една страна, и онова, което Европа трябва да приеме, че ние сме изпълнили. Европа на вид е по-нетолерантна и по-строга към нас, отколкото ще бъде като краен резултат. Това не е високомерие, защото хората от Западна Европа са свикнали да живеят в друг стандарт. И липсата на този стандарт у нас е първото нещо, което те забелязват. Оттук идва и самочувствието, което имат. Разбира се, един интелигентен човек знае, че стандартът не е единственото условия, необходимо за неговия живот. Нещата трябва да се измерват в сложните взаимоотношения между материалните и другите, невидимите неща. Не трябва да искаме от европейците веднага да забележат това. Не трябва да се дразним, ако понякога са високомерни към нас. Дано и ние много скоро да можем да влезем в режима на същата тази високомерност.
А дали ще влезем много скоро според Вас?
Ще видите, че ще влезем. Много скоро ще влезем в НАТО. С влизането в НАТО в България ще почнат да се укрепват определени стандарти, ще започнат да влизат много повече инвестиции, отколкото до този момент. Това ще ускори нашето материално развитие. За съжаление, ние сме много по-неуверени в себе си, отколкото би трябвало да бъдем. Българският народ е народ с много качества, които ще бъдат оценени. Както и в миналото други качества на българския народ са бивали оценени.
Отвореното общество - това ли е идеалното общество на новия век?
Отвореното общество е идеална конструкция. Никое общество обаче не може да бъде изцяло отворено. Всяко общество представлява система от затворени и отворени страни. Ако говорим изобщо за модерния свят, той би трябвало да бъде с много черти на отворено общество. Но основната черта на отвореното общество е мобилността на човека, възможността той да се движи физически в голямо пространство, да може да живее при различни условия, да се среща с много хора, да бъде подвижна и неговата система на мислене и на оценяване на нещата. Никое общество обаче не може да осигури това за всичките си членове. Франция е действително отворено общество, но на различните равнища на живота има много хора, които живеят напълно затворено.
Това не е само проблем на стандарта, така ли?
Не е само от стандарта, разбира се. Това е защото навсякъде, на всяко място, животът е много сложен. Но това, което е безспорно, е, че нашият живот в последното десетилетие е много по-отворен, отколкото е бил преди 20 - 25 години.
Това и най-големите скептици не биха отрекли.
То е съвършено очевидно и се вижда по много неща. Но отвореността, мобилността на хората има и някои отрицателни страни. Тя е причината за затваряне на много от българските предприятия, за обезлюдяване на българските села, както и за редица други отрицателни неща. Но всяко едно такова отрицателно нещо носи в себе си перспектива. Ако ние в момента произвеждаме малко и се храним с чужди стоки, това е много отрицателно. Но тези чужди стоки в България ще накарат българина по някакъв начин или да започне да произвежда ефективно, или да отиде на друго място, където ще може да произвежда ефективно. Защото ние не бихме могли да създаваме постоянно продукти, които са много по-скъпи и много по-лоши, отколкото продуктите, които са направени другаде. Всички тези чужди продукти, които се движат сега в България, ще изпълнят и своята положителна роля.
Тези правила важат ли за изкуството?
Не, в изкуството не е така. В изкуството няма ефективност. Произведенията на изкуството не се правят на производствен принцип.
Донка Христова,
в. Черно море, 24.06.2002
