Това, което цял литературен институт не успя да направи от своето създаване до днес с многобройните си научни специалисти, го направи Иван Богданов. Един пример: “Речник на българската литература” на БАН в три тома се издава близо 20 години – от началото на 70-те до края на 80-те години на миналия век. И когато беше завършен, фактите в него бяха вече стари, а сред плеядата български писатели се мъдреха с най-дълги биографични данни тъкмо имената на научните специалисти, които работеха в Литературния институт.

Подобен морал беше чужд на Иван Богданов и не случайно някои от неговите “колеги”, които изследваха българската литература, се отнасяха със завист към богатото му творчество. Самият Иван Богданов обаче беше далеч от омразата им. По природа той беше весел и винаги усмихнат човек. Очите му и цялото му поведение излъчваха благородство и духовен аристократизъм. Той беше отзивчив и помагаше на всеки, потърсил неговата помощ.

Големият изследовател на българската литература, архивист и библиограф (1910-1992 г.) Иван Богданов е автор на повече от 70 книги – монографии, студии, очерци, енциклопедични речници и справочници – труд, който е почти непосилен за един човешки живот. Достатъчно е да се споменат неговите крайно ценни изследвания “Българската литература в дати и характеристики”, “Речник на българските псевдоними”, “Българска литературна периодика”, “Енциклопедичен речник на литературните термини”, “13 века българска литература – събития, автори, произведения, библиография, синхронен репертоар” и др., за да се разбере, че той е един от нашите талантливи творци, от чиито книги се учат поколения българи.

Макар че тоталитарната диктатура поставя на изпитание интелектуалеца, той се радва искрено на успехите на другите. В периода от 1947 до 1960 г. му е забранено да печата и издава.

През това време той не страда и не се оплаква, не проявява слабост, а създава своя система и организация за работа, която го води до многобройни интересни и задълбочени изследвания.

Неговият син професор Богдан Богданов, който е един от най-добрите ни познавачи на класическата гръцка литература, си спомня: “Баща ми беше силна, нестандартна и борбена личност, със самочувствие на организиран човек. Събитията го бяха направили единак. Имаше много познати – Константин Константинов, Стоян Загорчинов и др. Пред тях, в кафене, той обичаше да разказва и обяснява за личности и събития, свързани с българската литература, но не за да си губи времето. Строгият му режим на писане не позволяваше това.

Официалните литератори се отнасяха с високомерие към него, като човек, който “сам работи и не е сигурно какво прави.”

Професор Богданов разказва, че баща му завършва през 1939 г. право в Софийския университет. От младини той мечтае да стане писател. Пише разкази и новели, но не ги публикува никъде. През 40-те години на миналия век интелектуалецът започва да издава малки изследвания. Първото му голямо изследване е свързано със Стоян Михайловски – с неговата личност, с жизнения и творческия му път. През 1946 г. Богданов издава политическата книга “Между примирието и мира”, която представлява диалог на автора с фиктивен опонент комунист.

След 1947 г., когато му се забранява да публикува каквото и да е, Иван Богданов работи като адвокат и по този начин изхранва семейството си.

Неговият син споделя, че баща му никога не е прекъсвал литературните си занимания – изследванията му били необходими, за да живее истински. След смъртта му професор Богдан Богданов предава на Музея на българската литература огромния му архив – ръкописи, писма, библиография, книги, за да бъдат използвани от бъдещите изследователи на българската литература. “За съжаление, казва професорът, волята му не беше изпълнена, тъй като и до ден днешен ръкописното богатство на баща ми стои в кашони”.

Иван Богданов се радвал много, когато разбрал, че синът му ще следва класическа филология. “Ако трябва да започна отново, и аз бих следвал филология”, споделял той. Богдан завършва Софийския университет през 1963 година. Последователно е асистент и преподавател във Великотърновския и в Софийския университет в катедра “Класическа филология”. От 1991 до 1993 г. е наш посланик в Атина. В момента професорът е председател на Настоятелството в Нов български университет. Автор е на солидните изследвания “История на старогръцката литература”, “Литературата на елинизма”, “Мит и литература”. Характерна обща черта между баща и син е, че не обичат да говорят за себе си, да засипват другите с биографични моменти. За тях важи максимата, че само който не работи и има комплекси за малоценност, влиза в ролята на разказвач на собствената си съдба.

И все пак проф. Богданов сподели за “Сега” интересни подробности за своя род, в който мнозина са имали предпочитания към художествената литература като към най-висше изкуство. Родителите на баща му Богдан и Стефанка Генчеви, които били родом от Габрово, имали в къщата си огромна библиотека. Богдан Генчев бил търговец. Притежавал е магазин за платове. След като през 1906 г. се жени за Стефанка, той свързва бизнеса си с имота на съпругата си и купува малка текстилна фабрика в Габрово. Макар че е била материално задоволена, Стефанка създава в Габрово дружество “Майчина грижа”, в което играе важна роля и спечелва висока обществена репутация. По време на Балканската и Първата световна война съпругата на Богдан Генчев помага на лекарите в градската болница. Събира храни и дрехи за войниците на фронта. Тя е първата жена в Габрово, която говори на обществено място пламенно против решенията на Ньойския договор.

Стефана полага много грижи за габровските училища. Тя ипотекира собствения си дом за 1 милион лева, за да бъде осигурена сграда за “Майчина грижа”, в която се открива професионално училище. За тридесет години благородна работа цар Борис ІІІ я удостоява с медал и грамота за човеколюбие.

Бащата на Стефанка Иван Кожухаров бил енорийски свещеник, уважаван и богат човек. Неговият син Илия Кожухаров става кмет на Габрово, а през 30-те години на миналия век министър на търговията и министър на правосъдието в правителството на Георги Кьосеиванов. Илия е един от основателите на Демократическата партия в България, поради което е бил високо ценен и от Стефан Савов. След 1944 г. министър Кожухаров е осъден за 10 години на лагер в Белене, но никога по-късно не се е оплаквал от съдбата си. Илия умира на 101 години, през 1994. Той е следвал икономика и е извървял доста от дългата и сложна йерархия във финансовото министерство. Неговата племенница и сестра на проф. Богдан Богданов – Албена, също завършва Икономическия институт, но има и подчертана слабост към художествената литература. Албена и Богдан държат на контактите си с даровити личности.

“Една от най-големите злини в България е, че няма подбор, няма усет за ценността на хората. А тежко на този народ, който не използва умните си хора. Неговата задача е да ги открие… Да се ровим навред и да дирим човека”, обичал да казва пред децата и близките си Иван Богданов.

в. “Сега” – 23. ХІ. 2002 г.

** На снимката - Малкият Богдан с майка си и баща си - 3 г.