ДА направиш университет. Да избягаш към себе си, към глъбините на интелектуалното мечтаене, в които виждаш отворено общество в действие, изграждано от по-добри, по-ценни и в крайна сметка по-щастливи хора. Да учиш и другите да бягат така, е като да ги учиш да летят. Особен свят, примамлив, в който да бъдеш е по-важно от да имаш, свят на непознато усещане за свобода и отговорност. Лесно изграждан с думи, трудно превръщан в дела. Посягаме към новата книга на проф. Богдан Богданов “Университетът - особен свят на свобода”, защото отговорът е и някъде там. Ново, но и познато; също, но и различно — такова е словото в тази изящно направена книга. С нея Богданов свързва фигури, с които отдавна сме свикнали да разпознаваме неговото елегантно говорене и писане, с разбирането си за университет и за образование. Разбирането за университета и образованието у Богдан Богданов има свой живот до появата на последната му книга - живота на отделното слово, устремено към действие. Попивахме това слово в ритуалността на юбилея и в ритъма на всекидневното, ситуирани и отвън, и отвътре спрямо идеята и реалността, наречена Нов български университет. Един модел на отворено общество, в който множество малки общности живеят в неподправен диалог, в който има и разбиране, и екипност, и съпротива, и индивидуализъм, но в името на създаването на личности, на граждани. Можем да прочетем тази книга през звученето на предишната книга на професор Б. Богданов, през прагматиката на направеното в областта на образованието, през семиотиката на ежедневното университетско общуване. Живеенето в общностите на Нов български университет е живеене в световете на тази книга, предистория и следствие на нейните прочити. Парадоксът е, че много от преподавателите, студентите и служителите на Нов български университет, които не са прочели и може би няма да прочетат книгата, всъщност са част от нейните разкази; участвали са, без да подозират, в нейното писане; моделирани са от нейния дух. Думи и жестове от книгата си професор Богданов щедро разпилява в ежедневното общуване.

Елегантен, ясен, прагматичен — такъв е изказът, който увлича читателя от предговора до последната страница. В този изказ Университетът е особен свят на свобода (и либералност), защото е съставен от множество особени светове на общности, живеещи отделно и заедно, както живеем ние в академичната общност. Отворени и затворени общества, общности, динамики между „аз” и „той”, сложна идентичност на „ние” в университетското пространство. В особения свят на свободата, изваян от Богданов, предложените от Ерих Фром типове “да имаш” и “да бъдеш” проблясват като фигури на държавната и недържавната образователна институция, като ценностни системи. В тях „да бъдеш” е нескритият избор на либералния образователен модел. В книгата си професор Богданов ни припомня как неусетно ни е учил на това, как ние сме го възприемали в отделни контекстове и как трябва да го превърнем в цялостно разбиране. Не безкритично, дори напротив — усъмняването прави модела още по-устойчив, защото го подлага непрекъснато на изпитания и (само)оценки.

Четирите опита, за които Богданов настоява в предговора си, не са отделни опити, а усещане за заедност: класическият филолог е заедно с антропологът и теоретикът на отвореното общество, те на свой ред се разтварят в университетското пространство. В книгата разказват поне няколко разпознаваеми гласа. Те са жестове на опита, знаци на променящи се идентичности, които Богданов методично вижда и предлага на университетската общност. Тя невинаги ги разбира, невинаги ги приема безрезервно и това е нормално, продуктивно и за самия него. В книгата говори знанието: за антични и средновековни модели, в които се ражда фигурата на Университета; за съвременни модели, с които тази фигура се идентифицира. Говори умението да се извлича от тези модели, да се експериментира, едновременно разумно и смело.

Мирослав Дачев,
В. Монд дипломатик, декември 2006, бр. 12 (26)