Както отдавна се говореше, най-накрая се и случи любопитното събитие на департамент “Политически науки” на НБУ, което те по приятелска традиция подготвиха заедно с Френския културен институт на 15 януари от 18 часа на ул. Дякон Игнатий № 2.
Събитието хем имаше идеята да бъде дебат за университет и свобода, хем този дебат да бъде по повод на книгата на проф. Богдан Богданов “Университетът – особен свят на свобода”. Водещ на дебата беше доц. д-р Анна Кръстева, а основните дебатиращи - проф. Пепка Бояджиева, проф. Иван Ланджев, Илдико Отова, доц. д-р Антоний Гълъбов, проф. Георги Фотев, доц. д-р Антоний Тодоров, като на първо място сред тях, изненадващо, бе и Негово Превъзходителство Ив Сен-Жур, посланик на Франция. Изненадващо, защото дълго говори за университетите, като акцентира върху еволюцията на университетската общност, на структурите, беше запознат с книгата за дебата и не се подвоуми да приключи въведението си с думите “Въпросът за свободата живо ме интересува”.
Негово Превъзходителство Ив Сен-Жур, Посланикът на Франция представи университетите и свободата като неща, които вървят ръка за ръка. Говори за равнопоставеността на хората в университетите, за свободното мислене, което живее в университетите, за връзката с обществото, и разказа за дебата за свободата в Сорбоната, на който се говорило и за ценностите на републиката. “Но, както вървят заедно университетът и свободата, така понякога университетът се превръща в нещо без свобода. Има много примери, че университетът се е превръщал в място, където свободата е била потискана – само един пример е осъждането на Жана Д’Арк ” – каза Н.Пр. Ив Сен-Жур, и продължи с прочита си на книгата. Отдели внимание на различните университетски модели от Сократ, през 19 век до Хумболт – който бил писал и доста на френски – и от книгата изведе основните си тези:
- университетът, за да е съвременен, трябва да дава на човека, който излиза от него познания, такива, че да му позволяват да се впише в търсенията на този съвременен свят
- университетът трябва да е отворен за обществото
- университетската свобода трябва да е отворена към обществото
След него думата взе проф. Пепка Бояджиева, която перфектно построи структурата на своята реч – започвайки с “Преди да полети в небето, птицата първо се учи да върви по земята” и завършвайки с “Лесно е да станеш опитомител, но я ми кажи, как после от опитоменото можеш да направиш диво?” (дано французите, които бяха в залата, да не свържат смисъла на думата “опитомявам” с опитомяването от “Малкият принц”). Проф. Бояджиева започна от текста за собствения й текст – “Университетът – идеология или реалност” като посочи три начина за постигане на университетска свобода:
1. свободата като нещо, което не може да не се постигне, ако не се прави ежедневно
2. свободата като невъзможна без разнообразието и динамиката
3. университетът като износител на свобода за обществото
Това, че е повлияна от свободата на НБУ си пролича още при неколкократното разменяне на думите разнообразие и динамика при дефиниране на втората формула за постигане на свобода. Разнообразието е дума на НБУ. Не само дума. Сред ценните неща в нейното преминаване в дебата бяха разказът за Ректора на Свободния университет, С. Бобчев, който още през 1920 г. се обръща към българското радио с идеята да бъде създаден радиоуниверситет и въпросът “Как е възможно иновационното поведение в нашите университети?”
За смисъла на думите започна да говори проф. Иван Ланджев. Освен че разказа няколко апокалиптични истории за това, че университетите се раждат и умират, но могат да живеят дълго; за затворник, който застрелял цял департамент; и за това, че истинският критерий за свобода е, когато можеш да злоупотребяваш с нея, проф. Ланджев запозна аудиторията и с т. нар. “Индекс на Бъкстън” – (за който, по-късно проверих в интернет*) и който ме впечатли с това, че обикновено хора с голяма разлика в стойностите на индекса трудно работят заедно.
Междувременно след всеки един от основните дебатиращи доц. Анна Кръстева - освен че беше водещ, инцидентно пое и превода на френски, за да могат да бъдат запознати с нещата и френскоговорящите в залата. Доц. Кръстева превеждаше всяко едно изказване, с изключение на хората, които можеха да преведат изказванията си сами – такъв беше случаят и с нейната студентката от НБУ, която се включи в изказването - Илдико Отова. Тя не пропусна да спомене, че и представа си няма какво е осмоза** – и да продължи дебата за думите – подет от проф. Ланджев.
Всъщност истинският дебат по книгата започна доц. Антоний Гълъбов - посланието, снимката от корицата, невидимите граници в текста, отвореността, липсващите текстове – и от прахта се появи книгата. Започна с модела и реалността, които идваха още от предговора, с това, че свободата не е предопределена, че човек трябва да не се бои да настоява, но да се бои от монотонността - защото дълбокият коловоз на монотонността е причината за несъответствието между модела и реалността. Без съмнение заговори за това, че книгата трябва да се чете и като книга, в която със сигурност има липсващи текстове, които не са публикувани, но които са резултат от горчиви равносметки. Неговата свобода, прочетена през текстовете на книгата, казваше: “Да гарантираш свободата означава да я откриваш заедно с другите”. В перфектното прочитане на книгата обаче, подобно на Жана Д’ Арк, в залата остана изречението: НЯКОИ ХОРА ИЗБИРАТ ДА НЕ СА СВОБОДНИ.
“Идеята на тази книга могат да я разберат само хората, които разбират от non finito” - с пълна пара проф. Георги Фотев от Настоятелството на НБУ ни хвърли в дебата. Умело смеси текстовете на книгата и познанията си за Нов български университет, като си избра да разкаже, че НБУ е създаден без никаква национална традиция и че ако началото на този университет не беше свързано с характер (не само с ум), С ХАРАКТЕР – той нямаше да стане. “Книгата е една жива идея – големият проблем са границите на университета. Не можем да се откажем от тези граници, защото няма да знаем що е университет. Но, от друга страна, тази граница е постоянно подвижна и това е свободата.” Проф. Фотев включи в четенето си и елемента хаос, като за хората с характер отреди хаоса в зоната на свободата. Посланието си той завърши императивно – “Тази книга има много нива, тя трябва да се чете надълбоко, пределната й и завидна яснота може да заблуди, затова съветвам: “Прочетете още веднъж!”
Доц. Антоний Тодоров придърпа дебата още повече към Нов български университет.
Всичко е добре, когато свършва добре – биха казали французите, а проф. Фотев със сигурност би казал, че нищо няма да свършва. Защото така или иначе същинският дебат върху университетите започва с тази книга, защото така или иначе тя не е едно студено теоретизиране и цитиране, нито птичи поглед върху висшето образование от покрива на някоя държавна институция или херменевтично четене на държавни и университетски документи, конвенции, декларации. Тази книга си има университет – и то напълно реален. Разбира се, тази книга ще претърпи за нея да се говори в жанр “свободно съчинение по скрита картинка”, ще претърпи бунтарски възгласи и интелектуални мечтания, но тя ще породи дебат.
“Има много повече свободи от свободите, които се ползват” – в края на събитието каза проф. Богданов. Започна с това, че противно на всички очаквания, Негово Превъзходителство Ив Сен-Жур не си тръгна веднага след откриването и това е така, защото сме го засегнали и той вече има пред очите си този модел. За модела на Нов български университет си пожела един ден студентите да могат да се движат между българските университети, да избират между привлекателни програми, създадени от добри преподаватели от различни университети. За книгата - веднага поиска да поправи заглавието и да го направи с множествено число в края: “Университетът – особен свят на свободИ”. Каза, че доброто ще настъпи тогава, когато можем да прочетем без да изпадаме в абстракции. И въобще, че говоренето по повод на книга е като тресавище. А в началото проф. Богданов помислил, че говоренето няма да стане.***
Веселина Василева
*Индексът на Бъкстън е мярка за това колко далече в бъдещето гледа дадена организация или личност при планиране на действията си. Дължината на този период в години дава стойността на индекса на Бъкстън. Например за бакалията зад ъгъла този период е 3/4, за вярващия християнин - безкрайност, за средния политик - 4 години, по-голямата част от компаниите планират за период до 5 години, за университетите - от порядъка на 50 години.
Смисълът на индекса на Бъкстън е, че дава информация за успешността на съвместната работа на лица и организации работещи заедно. Обикновено хора с голяма разлика в стойностите на индекса трудно работят заедно и взаимно се обвиняват в непрофесионалност. Човекът/организацията с по-къс индекс обикновено са обвинявани в недалновидност, докато човекът/организацията с по-дълъг индекс - в бягане от отговорност.
Индексът на Бъкстън е добро мерило при планиране на съвместна работа между университети и индустрия.
** Осмозата има важно значение за клетките. Тя спада към така наречения пасивен транспорт на вещества през мембраната.
***Благодаря на Ирена Тодорова, Ивелина Павлова, Илдико Отова – студенти по политика в НБУ, които още същата вечер ми изпратиха снимки от събитието и още на другия ден ми дадоха отзив за книгата, който намерили във в. “Монд дипломатик”.
Благодаря и на доц. Антоний Гълъбов, на проф. Георги Фотев и на проф. Бояджиева, които ни обещаха да предоставят текстовете си за публикуване в сайта.
Вижте повече за книгата "Университетът - особен свят на свобода" и за книжарниците, в които може да я намерите.
