Идеята се роди още през 1990 г., когато се създаде Дружество за нов български университет и то е неговият учредител. В дружеството влязоха млади учени, които искаха да направят нещо ново, едно алтернативно образование.

Един от мотивите бе, че участниците в дружеството в продължение на години се опитваха да внесат някакви корекции в досегашната форма на висше образование, но без успех. В този смисъл трябва да имаме предвид, че старата форма на висше образование отдавна е утвърдена и не търпи промени. Ние сме убедени, че тя трябва да съществува, но в същото време има право да съществува и друга, по-динамична. Така успяхме да създадем Новия български университет (НБУ).

Смея да мисля, че той спазва посоката, дадена му от дружеството като алтернатива на висшето образование, въпреки трудностите от финансов или примерно културен характер. Казвам културен, защото хората са свикнали със старата форма на образование.

Що се отнася до алтернативата, това е доста сложен въпрос. Досегашното висше образование е в основата си “коридорно”. То има ясни специалности от първия момент, студентите влизат в този “коридор” и почти без изключение стигат до края. Заедно с този коридорен принцип върви една висока степен на пасивност на обучението, т. е. съществуват области на познанието, които трябва да се усвояват и възпроизвеждат. Практическият момент е слабо застъпен, както и участието на студента в обучението. Твърде слаба е връзката с българската реалност. Нашето висше образование много тромаво подхожда към нови специалности – кои да въведе, по какъв начин да проучва средата, в която да изпраща висшисти…В този смисъл старото висше образование е едно затворено и пасивно образование, почиващо на една възпроизвеждаща основа. Освен това с него върви и един чиновнически манталитет.

В повечето случаи студентът, който е много млад, учи, защото неговите родители желаят това. Кандидат-студентите например в Софийския университет и техните родители смятат дипломата за висше образование за нещо престижно. И трето – защото много трудно се намира работа в момента.

Аз съм сигурен, че ако съществуваше достоен пазар на работна ръка, много млади хора биха предпочели да започнат работа и чак след придобиване на опит в практиката, да се обърнат към университета.

А веднага след средното си образование младите се насочват към висшето, което да им даде знание, главно за самочувствие и мисълта, че са постигнали някакво интелекуално равнище. Нещо много вредно, защото това са само мъртви знания, които не могат лесно да се реализират. Човек трябва да работи, да търси онова, което би могло да му осигури работата. Ето пример – всички се насочват към бизнес и право. Нито пазарът ще издържи на толкова прависти, нито пък точно на тези специалисти. Много лесно може да се докаже, че едва ли тези бизнесмени, “произведени” от това висше образование, са годни за тези условия.

Но идеята за работа, за “вреждане” в една система, която ще дава заплата, с една система, наречена система на биберонизация. Получаваш държавна диплома и оттук нататък да бъдеш осигурен.

Това силно пасивизиране на човека в България води до “приспиване” на голяма част от енергията. Такава е старата система на образование, която не се е променяла, и този консерватизъм е създал днешните недостатъци в образованието. Затова е трудно да се приложи новото, което да способства за динамизирането на системата.

В Софийския университет също им платено обучение, въпреки че 3800 души ще се приемат по държавна поръчка. Всички останали ще плащат, а те са доста повече.

Какви са сумите, които един студент трябва да заплати при вас, като се има предвид, че платеното обучени в Софийския университет от тази година ще е с 50 процента увеличение?

В сравнение със Софийския университет при нас тарифите са малко по-ниски, около 20-30 хил. лв. годишно. (В Софийския университет са около 30-40 хил. лв. – б. а.). Но това повишение с 50 процента се налага от инфлацията. То е неизбежно. Въпросът обаче е друг – казва се държавното образование е безплатно, то е добро, а платеното образование е лошо. Онези хора, които притежават пари в нашето общество, не са много, а това е социален елемент. Редно е, разбира се, да се намерят начини обществото да плаща за обучението на студентите си. Редно е да има богати общини, които да поддържат университетите си и да дават средства за хората, които ще се реализират в тези общини.

В Новия български университет сумите се внасят предимно от самите студенти, не от родителите им, т. е. младите хора, които влизат при нас, са на възраст 25-30 години и са започнали да работят, знаят цената на парите и започват да учат. Те имат възможност да учат и да работят, могат да прекъсват, след което да продължат образованието си. Освен тези възможности им даваме и трета – те могат да учат дистанционно. Подобно на старото задочно обучение, но в нова форма. В това отношение ние сме единственият университет в България с развито дистанционно обучение. То може да се осъществи само при издадени учебници. Дистанционното обучение има голямо бъдеще.

Новият български университет има сключен договор с най-големия университет за дистанционно управление в света “Оупън юнивърсити” – Лондон.

По този начин нашите студенти са мотивирани, тъй като знаят за какво плащат – могат да учат, да работят, пак да учат с прекъсване. Нашите студенти реагират в учебния процес – те имат искания, просто защото плащат. Тази обратна връзка липсва при безплатното обучение. При него съществува връзката родител-студент, щом родителят се бърка за пари, а не както в Нов български университет студент-преподавател, което е обществено отношение. Или студент-институция, в която той ще работи в бъдеще. За съжаление обаче, ако някоя фирма или банка (все още такива са твърде малко) плаща за даден студент с перспектива да стане след завършване на образованието си неин служител, няма данъчни преференции за нея. Така че нещата не се свеждат само до добрата воля, а до законовата уредба.

Освен това студентът влиза при нас в определена специалност, но има реална възможност да я смени, така че той просто “намира” своята специалност, влизайки в Нов български университет.

Има ли приемни изпити при вас?

Не. Има само в отделни програми (специалности – б. а.), които са с ограничен капацитет. Първата и втората година, когато студентът навлиза в своята програма, има възможност да свърши на втората година. Тогава можа да получи сертификат, който да му позволи да върши едни или друга практическа работа. В края на втората година полага един тежък изпит, за да влезе в бакалавърската степен на образование. Изпитът е този, който ще удостовери може или не да влезе в тази степен.

Нещо ново, което се извършва в Новия български университет, е една по-сериозна общообразователна подготовка. Този, който иска да достигне бакалавърската степен, трябва да има 20 кредита по общо образование, което не е свързано с програмата, която му е основна.

Бихте ли пояснили термина кредит?

Кредитната система на образование се среща по цял свят. Посещаването на един предмет в един семестър с 30 часа седмично дава два кредита. Тези 20 кредита го задължават да изслуша няколко курса по общи науки, които не са свързани с неговата специалност. Целта е той да получи едно фоново знание по природоматематически науки, ако специалността му е хуманитарна. Това не се посреща с радост от нашите студенти, защото те не са свикнали с такова нещо. Но ние сме напълно убедени, че то ще даде добри резултати, защото ние даваме университетско образование – от една страна, специализирано, а от друга – едно общо образование. Това общо образование е условие да се влезе в бакалавърската степен.

Сега е разгарът на кандидатстудентската кампания в другите висши учебни заведения. Кога започна приемът на студенти при вас? Кога трябва да се подадат документите?

Записванията са от 1 до 25 септември. Практически документите се подават точно в този период. Само там, където има изпити, ще е по-различно. Каталогът за различните програми ще излезе преди 1 септември и ще е по-различен от миналогодишния.

Голяма част от неприетите студенти в другите висши учебни заведения идва при нас. И парадоксът е, че онези студенти, които не са влезли в друг университет поради недостиг на бал, при нас много скоро поради системата на обучение показват интелигентност, която не са успели да демонстрират на приемния изпит. Тези приемни изпити, тази система на прием просто приспива голяма част от интелигентността на младия човек. Такава държавна система съществува и в Гърция, и във Франция. Държавната изпитна комисия работи по определени критерии. Голяма част от талантливите хора, които не са могли да се вместят в някакви рамки, биват изхвърлени. Например принудата на изпита по български език – това е една риторика и това че кандидатът не е влязъл, съвсем не значи, че няма данни, за да следва българска филология.

При нас, ако някой запише дадена специалност, но не му се удава, просто не става за нея, това проличава в процеса на обучението.

Колко студенти наброява сега Новия български университет?

В момента при нас се обучават около 5200-5300 студенти, от които малко повече от половината редовно, а останалите дистанционно.

Колко можете да приемете сега?

Вече сме в третата си година – очакваме догодина да бъдат 1000-1500 души.

Кои са най-интересните ви програми?

Много привлекателни са програмите в магистърския факултет. Програмите в областта на изкуствата, които са с много интересно съдържание, а също и в областта на рекламата, бизнеса, масовите комуникации. Все пак нашите департаменти (катедри – б. а.) се съобразяват и с нуждите от тези програми. И това е основна тяхна задача – да проучват обществените нужди. Ние не желаем да обучаваме просто така, самоцелно, а да има условия за реализация на завършващите Нов български университет. Самоцелното знание, което просто избива комплекси, е вече вредно за българското общество.

Затова ние се стремим да дадем едно обширно, по-меко познаване на нещата, съчетано с една по-тясна квалификация.

в. “Анти” – 30 юни – 6 юли 1995 г.