Професор Богданов, с кои антични произведения може да се илюстрира българското общество в момента?

Някои комедии на Аристофан биха били много подходящи. Сигурно има и трагедии, които можем да привлечем като пример днес към българския живот. Но тази работа е трудна. Защото за да бъде нещо по-съответно, трябва внимателно да се обмисли.

А животът ни повече комедия или повече трагедия е?

Животът винаги е и комедия, и трагедия. Това са гледни точки, но те са винаги преувеличени по някакъв начин. Основният парадокс в сегашния български живот е, че хората живеят кротко, спокойно, та дори и весело, но когато ги запиташ как са нещата, или отговарят „трагично”, или отговарят както при комедиите на Аристофан. Животът е сложен и затова никога не може да бъде уловен от една гледна точка.

Излезе от печат ваша книга на испански език в Испания. Какви са посланията в нея?

В нея хора, с които аз работя, без да знам, са направили избор от различни мои публикации от различни книги и места. Действително са успели да направят нещо доста добро от това, което разбирам в заглавията. Иначе не мога да прочета книгата, защото не знам достатъчно испански. Но може би е добре, защото ако бих я прочел, сигурно ще бъда недоволен от превода.

Какво е мястото на новите технологии в преподаването по класическите дисциплини, по-скоро помагат или пречат?

Новите технологии нямат много голямо присъствие, когато става въпрос за класическа филология и класически дисциплини, с изключение на свързаните с компютрите информационни мрежи. Днес информационните мрежи улесняват знанието, защото в тях често пъти са заложени цели библиотеки. Да имаш до себе си вкъщи цели библиотеки е много положително. Но така или иначе класическата филология и знанието за класическия свят тегли в друга посока. Ние, като съвременни хора, които живеем в епоха на много бързо развиване на всичко, имаме остро чувство за съвременност. Затова говорим за съвременност, модерност, пост модерност, съвсем модерно и прочие. Изучаването на класическите текстове обаче много ясно показва на съвременния човек, че гледната точка на развитието на все по-съвременната среда е само една страна. Всъщност има друга, която е не по-малко важна за разбирането на човешкото. Класическите текстове много ясно напомнят, че има твърди и непроменливи неща в човешкото същество, дори и в човешкото общество. Защото е ясно, че старите общества не са били нито толкова сложни, нито подвижни, колкото сега. Самото човешко същество, което се бори с обществото, е трайно отношение. Това е и най-голямата полза от изучаването на стари текстове, особено на толкова стари като тези на Древноримската античност. Те ясно напомнят, че в едно отношение човешкото същество е непроменено и не може да се промени. То пораства на ръст, живее средно повече години, но така или иначе, основни негови черти и преживявания са същите. Това е и голямата полза от класическите текстове.

От две години светът е в криза. Непрекъснато се говори за криза. Кога през античността е имало криза и как древните са говорили за нея?

Имало е криза винаги тогава, когато е имало дълги периоди на по-удължено развитие. Получат ли се големи градове, големи пространства, в които се общува и се пътува. Първата такава модерна епоха в античността е епохата на Елинизма. Тогава се чуват същите песимистични гласове. Разбира се, не толкова остро, не от толкова много хора, както е днес, но същите песимистични гласове. По-късно, в римското време, когато започва императорската епоха, а Рим се разширява и се опитва да създаде един за тогавашните виждания малък континент на живот с еднакви градове. Тогава се явяват същите тези гласове. Това е функция от уголемяването на човешката общност. Колкото по-голямо е човечеството, толкова по-остро е съзнанието за криза. Промяната не се нарича промяна, а криза.

А има ли рецепта за излизане от нея?

По-скоро няма. Казано на всекидневния език, ще бъдем постоянно в криза, в една, трета, четвърта. Ще ги наричаме по различни начини. Кризи ще има, защото няма как в днешната световна среда да има толкова подвижни хора, които имат право да се считат за хора.  Движейки се, човек няма как да не усеща остро несъвършенство. Кризата не е нищо друго, освен едно по-остро усещане на несъвършенството, без да е ясно в какво се състои то. Дали е в човешкото тяло, дали е в човешкото възприемане на света или несъвършенството на битовата среда, в която живее човекът. Вижте колко много неща. Винаги можем лесно да кажем какво ни липсва.

Как се справя с кризата Нов български университет?

Мисля, че тази година се справихме добре. Набрахме нашите студенти, но бяхме умни да разберем, че трябва да се променят обявените от нас специалности и броя на студентите в тези специалности. Направихме промените в хода на приемане на студентите. Така фактически кризата не ни засегна.

Как оценявате представянето на Нов български университет в рейтинга на българските висши училища?

Този рейтинг е нещо много прогресивно. Това е първият рейтинг със сложна мрежа по различни фактори. Уверен съм, че ще бъде добре използван от студентите, които искат да си дадат сметка къде е най-добре да учат. За сега, като първи рейтинг, той не може да бъде съвсем точен, защото в него например участват оценките на Държавната агенция за оценяване и акредитация, които оценки все още са нестабилни. В тях частни отношения и симпатии все още действат. Самата рейтингова мрежа ще постави под въпрос работата на Агенцията. Не бива да бъдем недоволни. Аз видях две-три места, на които класирането е несправедливо. Няма да реагирам по този въпрос, защото това е първо класиране. То трябва да стане по-продължително, устойчиво, да има повече участващи хора в изготвянето му. Гледам на него положително.

Една от основите на рейтинга е прагматична – реализацията на студентите. Къде се реализират студентите в редките дисциплини като Класическа филология?

В Класическа филология пряка реализация не може да има. Всъщност Нов български не е засегнат, защото няма такава специалност. Класическа филология има само в Софийския университет. Най-вече там е редно да има такива специалности. Такава специалност е и теоретичната физика и математика. В тях ученето трябва да бъде заради самото учене. Няма как да няма такива по-фундаментални области. Именно за тях и държавата трябва да се нагърби с ясната задача, че трябва да се отделят специални средства. Но другите трябва да се борят с пазара.

Георги Георгиев –в. Политика, 12.11.2010 г.