БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ 1
РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

ФОРУМ 2
ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО


СЕМИНАР

ИНТЕРВЮТА

Сп. Мениджър: Добре дошли, чужди университети!

Съпротивата срещу тях е разбираема. Някои се страхуват от промяната, която ще дойде отвън

Проф. Богдан Богданов, д.н., основател и Председател на Настоятелството на Нов български университет:
 
ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ КРИТЕРИИ, с който е редно да преценим ползата от университета, е да установим кое учебно заведение може да осигури работа за възпитаниците си и кое се проваля. Добре е да се знае завършилите кой университет са

най-добре платени. Българското общество в момента вярва, че качествените юристи са завършили СУ, а финансистите - УНСС. Начинът на мислене ще бъде променен, когато у нас влязат чужди университети. Техните възпитаници естествено ще се преценяват по реализирането, а не по факта на завършването. Това ще накара и нашите университети да се преценяват най-вече по този критерий. Така че несъмнено от чуждите университети ще има полза. Ползите от навлизането им вървят заедно с ползите от чуждите култури, на които те се опират. Същото се отнася и за българските студенти, които завършват в чужбина и се връщат в родината си - те разширяват опита на местните работодатели с

практическо ноу-хау, което няма алтернатива. Какво имаме днес - утвърдили се големи държавни университети и по-трудно утвърждаващи се частни висши училища, какъвто е и НБУ. И двете групи действат в условията на пазарни отношения. Същевременно се смята, че държавните университети означават дисциплина, а частните - лесно получаване на диплома. Този абстрактен възглед ще бъде един вид уточнен, а може би и поставен под въпрос, ако в България се допуснат чужди висши учебни заведения. Страната ни има нужда от разнообразие, от нови култури и опит, от доказали се практики. В Европа, а и по света е пълно със страни с работещи стандарти и стари образователни традиции. От тях нашето висше образование има какво да научи. Държавата не бива да се занимава с

дребнави забрани. От подобен характер е и основният проблем на Закона за висшето образование -той прилича повече на наредба, а не на закон, който предписва основното. Защо трябва да се спира навлизането в България на един чужд реномиран университет с изградена и доказала се през годините структура и стандарти, които се приемат и уважават от цивилизованото общество? Загубите от такава забрана са много по-големи от ползите.
В нашата българска среда има недоверие не само към законите, но и към институциите. В редица отношения това недоверие е основателно. Добър пример е Агенцията за оценяване и акредитация, която регулира работата на университетите. Тя определено е натоварена да упражнява по-голяма власт, отколкото би било полезно. Добавя се и това, че в агенцията действат управленски кадри от два основни университета - от СУ и от УНСС, което води до субективност. Ето един пример. При последното институционално оценяване НБУ получи оценка добър. Това стана основно защото площта на НБУ, разделена на броя на студентите, е под

нужния стандарт. Оценяващите отказаха да обърнат внимание на факта, че в университета всички аудитории са модерно обзаведени с целия набор от нужни за съвременното преподаване технически средства. Оценяването не ползва такъв критерий. Той би бил във вреда на други университети. Ето и за това биха помогнали чуждите университети в България. Биха допринесли с добрите си практики за оформянето на по-съвременни, по-сложни обективни критерии за оценяване. Сегашната Агенция за оценяване и акредитиране, както и Висшата атестационна комисия са подвластни на прекалена консервативност. Тя се поддържа не на последно място от следния механизъм: и на двете места действат академични лица, формирали начина си на мислене в отминало време. Заплатите им там, където са на постоянна работа, в държавните университети и в БАН, са невероятно ниски. Така агенцията и комисията стават естествен източник на допълнителни средства. Всъщност университетите ги издържат, като заплащат значителни суми за институционалното и програмното си акредитиране и съответно за хабилитирането на своите преподаватели. Та и такъв, материален, е основният мотив за поддържането на държавното регулиране на качеството в съвременните български университети.
Това по всяка вероятност ще започне да се променя, ако в България стъпят големи чужди университети с друга, по-публична и по-обществена нагласа. Още повече че съвременните българи са отворени хора, пътуват, интересуват се какво става по света. Голям брой младежи

учат вън от България в реномирани университети, като несъмнено плащат повече, отколкото биха плащали, ако тези университети имат представителство у нас. Търсенето на чуждото не е само комплекс с негативен знак. То е един вид критика на българското висше образование, на неговата откъснатост от практиката, на прекалено аудиторното гимназиално преподаване. В нечии очи то изглежда положително. Но за съжаление го поддържа не положителното в него, а по-скор отрицателното - това, че този начин на преподаване предполага повече преподаватели на щатна работа и съответно на заплата.
Съвсем ясно и в този пункт влизането на чужди университети в България би повлияло положително.Тогава

българският студент ще може да сравнява и да избира. Сега цената на този избор е много по-висока. Просто се учи в чужбина.
Скептиците по темата "чужди университети в България" ползват следния аргумет: ако законовата забрана се отмени, у нас ще влязат "структури със съмнителна репутация" като някои руски или украински университети. По-скоро нека да влязат. Нека тези, които се движат свободно между университетите, да преценят техните качества и да ги изберат или да ги загърбят. Нека законовата уредба да не се нагърбва с този избор, като предписва или забранява.
Това несъмнено не може да стане с частична промяна на сегашния подробен закон-наредба. Както не може да стане с частично реформиране на сегашните нелиберални институции. Имаме нужда от либерални закони, но и от либерални институции. Не просто немарливи и пропускащи и допускащи в едни случаи, а в други  безсмислено забраняващи и ограничаващи личната инициатива.

Сп. МЕНИДЖЪР, бр. 3, март , 2008

 

 
ИНТЕРВЮТА
 И в моите заплетени теоретични положения са скрити едрини, които зависят от един крив живот

 Нагласа към универсалното

 Има много голямо значение как казваме нещо

 И без да бързам, да усещам, да чета и да разбирам

 Чувствата не могат да бъдат формулирани

 Държавата има нужда от елит

 Кризата е по-остро усещане на несъвършенството. Държавата трябва да отделя специални средства за теоретичните дисциплини

 Рейтингите ще са полезни за студентите. Българите сега живеят спокойно, но все се оплакват

 "Човек структурира време" или за различните степени на безизмерността

 Сп. Мениджър: Добре дошли, чужди университети!


Още ...

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA