Проф. Богданов, излезе от печат ваша книга в Испания. Какви са посланията в нея?

Всъщност, без да знам, колеги са избрали различни мои публикации. Те действително са успели да направят нещо доста добро от това, което разбирам в заглавията. Иначе не мога да прочета книгата, защото не знам достатъчно испански. Но това сигурно е добре, защото ако бих я прочел, сигурно ще бъда недоволен от превода.

С кои антични произведения може да се илюстрира българското общество в момента?

Човек може да каже много, като например някои комедии на Аристофан биха били много подходящи. Сигурно има и трагедии, които можем да посочим в тази връзка. Но това е трудно начинание.

А животът ни повече комедия ли е, или повече трагедия?

Животът винаги е и комедия, и трагедия. Това са гледни точки, но те са винаги преувеличени по някакъв начин. Основният парадокс е, че сега хората живеят кротко, спокойно, та дори и весело. Но когато ги запиташ „как са нещата?", или отговарят „трагично", или както при комедиите на Аристофан. Животът е сложен и затова никога не може да бъде уловен от една гледна точка.

Какво е мястото на новите технологии в преподаването по класическите дисциплини, по-скоро помагат или пречат?

Новите технологии нямат много голямо присъствие, когато става въпрос за класическа филология и класически дисциплини, с изключение на свързаните с компютрите информационни мрежи. Факт е, че информационните мрежи улесняват обучението, защото в тях много често има цели библиотеки. Какво по-хубаво от това. Но така или иначе класическата филология и знанието за класическия свят тегли в друга посока. Знаете, че живеем в епоха на информационните технологии. Затова говорим за съвременност и модерност. Изучаването на класическите текстове обаче много ясно показва на съвременния човек, че гледната точка на развитието на все по-съвременната среда е само една страна. Всъщност има и друга, която е не по-малко важна за разбирането на човешкото. Класическите текстове много ясно напомнят, че има твърди и непроменливи неща в човешкото общество. Защото е ясно, че старите общества не са били нито толкова сложни, нито толкова мобилни, колкото сега. Самото човешко същество, което се бори с обществото, е трайно отношение. Това е и най-голямата полза от изучаването на стари текстове, като тези на древноримската античност. Те ясно напомнят, че в едно отношение човешкото същество не може да се промени. То пораства на ръст, живее средно повече години, но така или иначе основните негови черти и преживявания са същите. Това е и голямата полза от класическите текстове.

От две години светът е в икономическа криза. Непрекъснато се говори за това. Имало ли е подобно явление в античността?

 Винаги е имало криза тогава, когато са се образували големи градове, в които се общува и пътува. Първата такава модерна епоха в античността е тази на елинизма. Тогава се чуват същите песимистични гласове. По-късно, във времето, когато започва императорската епоха, Рим се разширява и се опитва да създаде един малък за тогавашните виждания континент на живот с еднакви градове. Тогава се явяват същите тези гласове. Това е функция от уголемяването на човешката общност. Колкото е по-голямо човечеството, толкова по-остро е съзнанието за криза. Промяната не се нарича промяна, а се нарича криза.

А има ли рецепта за излизане от нея?

По-скоро няма. Казано на всекидневния език, ще бъдем постоянно в криза, в една, трета, четвърта. Ще ги наричаме по различни начини. Кризи ще има, защото няма как в днешната световна среда да има толкова мобилни хора. Днес това е съвсем съвременно. Кръгът на съществата, които се наричат „хора", е много широк. В демокрацията е движението, битът, правата на човека. Движейки се, човек няма как да не усеща остро несъвършенство. Кризата не е нищо друго, освен едно по-остро усещане на несъвършенството, без да е ясно в какво се състои то. Дали несъвършенството е в човешкото тяло, дали е в човешкото възприемане на света, или на битовата среда, в която живее човекът? Вижте колко много неща. Винаги можем лесно да кажем какво ни липсва. Ние сме изправени пред един вид постоянно говорене за нещата чрез криза.

Как се справя с кризата Нов български университет?

Мисля, че тази година се справихме добре. Бяхме умни да разберем, че трябва да се променят обявените от нас специалности и броят на студентите в тях. Направихме всичко това в хода на приема. Така фактически кризата не ни засегна.

Как оценявате представянето на Нов български университет в рейтинга на българските висши училища?

Този рейтинг е нещо много прогресивно. Това е първият рейтинг със сложна мрежа по различни фактори. Уверен съм, че ще бъде добре използван от студентите, които искат да си дадат сметка къде е най-добре да учат. Засега, като първи рейтинг, той не може да бъде съвсем точен, защото в него, да речем, има оценки на Държавната агенция за оценяване и акредитация, а те все още са нестабилни. Самата рейтингова мрежа ще постави под въпрос работата на държавната агенция. Не бива да бъдем недоволни. Аз видях две-три места, на които класирането е несправедливо. Няма да реагирам по този въпрос, защото това е първо класиране. То трябва да стане по-продължително, устойчиво, да има повече участващи хора в изготвянето му. Гледам на него положително.

Една от основите на рейтинга е прагматична – реализацията на студентите. Къде намират работа младите хора, които завършват в дисциплини като класическа филология?

В класическа филология пряка реализация не може да има. Всъщност Нов български университет не е засегнат, защото няма класическа филология. Класическа филология има само в Софийския университет. Редно е най-вече там да има такива специалности. Също така и дисциплини като теоретичната физика и математика. В тях ученето трябва да бъде заради самото учене. Няма как да няма такива по-фундаментални области. Затова държавата трябва да се нагърби с ясната задача да се отделят специални средства. Но другите трябва да се борят с пазара. Те не трябва да се надяват на това, че държавата ще даде средства за дисциплини като педагогика или психология. Университетите трябва да си набавят средствата сами, това е съвсем ясно. При теоретичните области не трябва да очакваме, че студентите ще си намерят работа именно в това, което са завършили.

Ако сте министър на образованието, какви са първите неща, с които ще се заемете?

Аз не искам да бъда министър на образованието, защото е различно да работиш в по-малко пространство като Нов български университет, където нещата са много по-осъществими. А съвсем друго ¬ в такъв голям обем, където степента на осъществимост е твърде ниска. Ето, сега министър на образованието е нашият бивш ректор Сергей Игнатов. Трябва да признаем, че той изпитва огромни трудности. И аз бих изпитвал такива. Разбира се, едно такова ръководене не е само мениджърско. То е свързано с политика. Също и тук, в Нов български университет, мениджърските решения трябва да бъдат свързани с политически, които да ги улеснят.

Каква трябва да е ролята на настоятелствата в развитието на университетите?

Настоятелствата не са много разпространени. Те са по-характерни за средното образование. В някои места родителските настоятелства помагат на училището и работят прекрасно. Във висшето образование това все още не е практика. В Нов български университет имаме настоятелство отдавна. Не съм много сигурен, че едно настоятелство би било успешно, ако председателят е изцяло външен човек на образованието. Най-доброто, което постигнахме, е, че в Нов български университет бях професор мениджър. Това нещо обаче по-скоро е единичен случай, защото един ВУЗ трябва да развие настоятелство по-скоро от външни хора, които нямат нищо общо с образованието, чиито грижи и средства, които привличат, помагат на академичната работа. Затова не ми се струва, че има пример в българския живот. Мисля, че не е така дори и в Американския университет. Не е така и във Варненския свободен университет, защото Ана Недялкова също е професор. Това предстои за в бъдеще...

Георги Георгиев - Къде да уча, 12.11.2010 г.