БИОГРАФИЯ


БИБЛИОГРАФИЯ


ОТЗИВИ


НОВИНИ

ФОРУМ 1
РАЗБИРАНЕ И
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

ФОРУМ 2
ОБРАЗОВАНИЕ И ОБЩЕСТВО


СЕМИНАР

ИНТЕРВЮТА

Рейтингите ще са полезни за студентите. Българите сега живеят спокойно, но все се оплакват



Проф. Богданов, излезе от печат ваша книга в Испания. Какви са посланията в нея?

Всъщност, без да знам, колеги са избрали различни мои публикации. Те действително са успели да направят нещо доста добро от това, което разбирам в заглавията. Иначе не мога да прочета книгата, защото не знам достатъчно испански. Но това сигурно е добре, защото ако бих я прочел, сигурно ще бъда недоволен от превода.


С кои антични произведения може да се илюстрира българското общество в момента?

Човек може да каже много, като например някои комедии на Аристофан биха били много подходящи. Сигурно има и трагедии, които можем да посочим в тази връзка. Но това е трудно начинание.


А животът ни повече комедия ли е, или повече трагедия?

Животът винаги е и комедия, и трагедия. Това са гледни точки, но те са винаги преувеличени по някакъв начин. Основният парадокс е, че сега хората живеят кротко, спокойно, та дори и весело. Но когато ги запиташ „как са нещата?", или отговарят „трагично", или както при комедиите на Аристофан. Животът е сложен и затова никога не може да бъде уловен от една гледна точка.


Какво е мястото на новите технологии в преподаването по класическите дисциплини, по-скоро помагат или пречат?

Новите технологии нямат много голямо присъствие, когато става въпрос за класическа филология и класически дисциплини, с изключение на свързаните с компютрите информационни мрежи. Факт е, че информационните мрежи улесняват обучението, защото в тях много често има цели библиотеки. Какво по-хубаво от това. Но така или иначе класическата филология и знанието за класическия свят тегли в друга посока. Знаете, че живеем в епоха на информационните технологии. Затова говорим за съвременност и модерност. Изучаването на класическите текстове обаче много ясно показва на съвременния човек, че гледната точка на развитието на все по-съвременната среда е само една страна. Всъщност има и друга, която е не по-малко важна за разбирането на човешкото. Класическите текстове много ясно напомнят, че има твърди и непроменливи неща в човешкото общество. Защото е ясно, че старите общества не са били нито толкова сложни, нито толкова мобилни, колкото сега. Самото човешко същество, което се бори с обществото, е трайно отношение. Това е и най-голямата полза от изучаването на стари текстове, като тези на древноримската античност. Те ясно напомнят, че в едно отношение човешкото същество не може да се промени. То пораства на ръст, живее средно повече години, но така или иначе основните негови черти и преживявания са същите. Това е и голямата полза от класическите текстове.


От две години светът е в икономическа криза. Непрекъснато се говори за това. Имало ли е подобно явление в античността?

 Винаги е имало криза тогава, когато са се образували големи градове, в които се общува и пътува. Първата такава модерна епоха в античността е тази на елинизма. Тогава се чуват същите песимистични гласове. По-късно, във времето, когато започва императорската епоха, Рим се разширява и се опитва да създаде един малък за тогавашните виждания континент на живот с еднакви градове. Тогава се явяват същите тези гласове. Това е функция от уголемяването на човешката общност. Колкото е по-голямо човечеството, толкова по-остро е съзнанието за криза. Промяната не се нарича промяна, а се нарича криза.


А има ли рецепта за излизане от нея?

По-скоро няма. Казано на всекидневния език, ще бъдем постоянно в криза, в една, трета, четвърта. Ще ги наричаме по различни начини. Кризи ще има, защото няма как в днешната световна среда да има толкова мобилни хора. Днес това е съвсем съвременно. Кръгът на съществата, които се наричат „хора", е много широк. В демокрацията е движението, битът, правата на човека. Движейки се, човек няма как да не усеща остро несъвършенство. Кризата не е нищо друго, освен едно по-остро усещане на несъвършенството, без да е ясно в какво се състои то. Дали несъвършенството е в човешкото тяло, дали е в човешкото възприемане на света, или на битовата среда, в която живее човекът? Вижте колко много неща. Винаги можем лесно да кажем какво ни липсва. Ние сме изправени пред един вид постоянно говорене за нещата чрез криза.


Как се справя с кризата Нов български университет?

Мисля, че тази година се справихме добре. Бяхме умни да разберем, че трябва да се променят обявените от нас специалности и броят на студентите в тях. Направихме всичко това в хода на приема. Така фактически кризата не ни засегна.


Как оценявате представянето на Нов български университет в рейтинга на българските висши училища?

Този рейтинг е нещо много прогресивно. Това е първият рейтинг със сложна мрежа по различни фактори. Уверен съм, че ще бъде добре използван от студентите, които искат да си дадат сметка къде е най-добре да учат. Засега, като първи рейтинг, той не може да бъде съвсем точен, защото в него, да речем, има оценки на Държавната агенция за оценяване и акредитация, а те все още са нестабилни. Самата рейтингова мрежа ще постави под въпрос работата на държавната агенция. Не бива да бъдем недоволни. Аз видях две-три места, на които класирането е несправедливо. Няма да реагирам по този въпрос, защото това е първо класиране. То трябва да стане по-продължително, устойчиво, да има повече участващи хора в изготвянето му. Гледам на него положително.


Една от основите на рейтинга е прагматична – реализацията на студентите. Къде намират работа младите хора, които завършват в дисциплини като класическа филология?

В класическа филология пряка реализация не може да има. Всъщност Нов български университет не е засегнат, защото няма класическа филология. Класическа филология има само в Софийския университет. Редно е най-вече там да има такива специалности. Също така и дисциплини като теоретичната физика и математика. В тях ученето трябва да бъде заради самото учене. Няма как да няма такива по-фундаментални области. Затова държавата трябва да се нагърби с ясната задача да се отделят специални средства. Но другите трябва да се борят с пазара. Те не трябва да се надяват на това, че държавата ще даде средства за дисциплини като педагогика или психология. Университетите трябва да си набавят средствата сами, това е съвсем ясно. При теоретичните области не трябва да очакваме, че студентите ще си намерят работа именно в това, което са завършили.


Ако сте министър на образованието, какви са първите неща, с които ще се заемете?

Аз не искам да бъда министър на образованието, защото е различно да работиш в по-малко пространство като Нов български университет, където нещата са много по-осъществими. А съвсем друго ¬ в такъв голям обем, където степента на осъществимост е твърде ниска. Ето, сега министър на образованието е нашият бивш ректор Сергей Игнатов. Трябва да признаем, че той изпитва огромни трудности. И аз бих изпитвал такива. Разбира се, едно такова ръководене не е само мениджърско. То е свързано с политика. Също и тук, в Нов български университет, мениджърските решения трябва да бъдат свързани с политически, които да ги улеснят.


Каква трябва да е ролята на настоятелствата в развитието на университетите?

Настоятелствата не са много разпространени. Те са по-характерни за средното образование. В някои места родителските настоятелства помагат на училището и работят прекрасно. Във висшето образование това все още не е практика. В Нов български университет имаме настоятелство отдавна. Не съм много сигурен, че едно настоятелство би било успешно, ако председателят е изцяло външен човек на образованието. Най-доброто, което постигнахме, е, че в Нов български университет бях професор мениджър. Това нещо обаче по-скоро е единичен случай, защото един ВУЗ трябва да развие настоятелство по-скоро от външни хора, които нямат нищо общо с образованието, чиито грижи и средства, които привличат, помагат на академичната работа. Затова не ми се струва, че има пример в българския живот. Мисля, че не е така дори и в Американския университет. Не е така и във Варненския свободен университет, защото Ана Недялкова също е професор. Това предстои за в бъдеще...


Георги Георгиев - Къде да уча, 12.11.2010 г.

 

 
ИНТЕРВЮТА
 И в моите заплетени теоретични положения са скрити едрини, които зависят от един крив живот

 Нагласа към универсалното

 Има много голямо значение как казваме нещо

 И без да бързам, да усещам, да чета и да разбирам

 Чувствата не могат да бъдат формулирани

 Държавата има нужда от елит

 Кризата е по-остро усещане на несъвършенството. Държавата трябва да отделя специални средства за теоретичните дисциплини

 Рейтингите ще са полезни за студентите. Българите сега живеят спокойно, но все се оплакват

 "Човек структурира време" или за различните степени на безизмерността

 Сп. Мениджър: Добре дошли, чужди университети!


Още ...

 

 

© Copyright - NBU & Bogdan Bogdanov - Vesselina Vassileva
Created and Powered by Studio IDA