Проф. Богданов, не остаря ли вече Новият български университет, докога ще се нарича така?
Дълго време. Това беше магическо название, което направи внушение – нов, в смисъл на алтернативен, различен. Името е добро, но може би след години ще го променим.

По какво студентите в НБУ се различават от тези в държавните университети?
Нашите студенти са между 23 и 30-годишна възраст. Те или работят и учат едновременно, или ту работят, ту учат. В България все още се смята, че ученето е за младите, другите вече са се изучили. А ние искаме да въведем нормална система на продължаващо обучение, каквато има по света.

Все пак при вас идват тези, които не са приети в държавните ВУЗ-ове.
Да, още през юли държавните висши училища отбират добрите кандидат-студенти – с високите бележки. При нас идват ония, които не са влезли. Но мисля, че след втората година нашите са по-добри.

Дали не защото си плащат?
Не само за това, но може би то е, което ги прави по-активни от студентите в държавните учебни заведения. Нашите протестират, когато няма качество, когато преподавателят отсъства. Платили са повечето – сами, а не родителите им.

Има ли такива, чиято такса заплаща предприятието, в което ще работят?
Много малко, освен ако фирмата не иска някой техен човек да се изучи. Разбираемо е щом няма законова уредба, освобождаваща от данъци…

Каква е таксата и дали мнозина няма да отпаднат още през следващия семестър?
Средната семестриална такса е 27 хиляди. Естествено поради инфлацията още за следващия семестър тя няма да бъде същата. Но аз очаквах кандидатите и през есента да намалеят, а въпреки всички финансови трудности студенти има.

Как си го обяснявате?
Първо, че е налице млада работна ръка, която няма какво да прави, второ, че у хората има пари, които не могат да се инвестират, и трето, не на последно място – че може би ние сме постигнали привлекателна форма на обучение. На всяка степен студентът може да се откаже и да влезе в друга програма. Ученето се отчита с кредити, така че той може да завърши за 3, а може и за 15 години. Може да прекъсва, да се връща, при нас е единственото място в България, където се развива дистанционното обучение…

Ще увеличавате ли броят на студентите?
Не, достигнали сме тавана, 5 хиляди – това ще бъде обемът. Отсега нататък се занимаваме с качеството – преподавателски състав, материална база, компютърна мрежа, информационна мрежа, връзка със света, ИНТЕРНЕТ-места, библиотеки…

По-добре ли са ориентирани професионално вашите студенти?
Във всеки случай по-добре, защото се ориентират бавно. Отпадат всичките тези разочаровани детски мечти: ”Искам да стана лекар”. Влизаш и виждаш, че не ставаш за лекар. Системата трябва да ти позволява да се колебаеш, да избираш.

Обвиняват ви, че не се интересувате какво ще стане със студентите, с реализацията им…
Това обвинение трябва да бъде отправено първо към държавните университети и след това към нас. Те да не би  да мислят какво ще стане със студентите им? А ние имаме сериозни намерения да изградим университетска трудова борса, която ще свързва студентите с евентуални работни места.

Все още ли ви измъчва жилищният проблем?
Усвояваме сградата на бившето АОНСУ, но от 1992 г. ни я дават етаж по етаж, за което плащаме огромни наеми – по 7-8 милиона лева годишно. И не можем да убедим държавата да ни я даде срещу превръщането и от развалина в истинска сграда.

Основно от таксите ли се издържа НБУ?
Таксите съставляват около 70 на сто от бюджета, останалото е спонсорство, от програми. Тазгодишният ни бюджет е към 140 млн. лв. – много по-малко от онова, с което разполагат държавните университети.

Какви са тогава финансовите ви козове в конкуренцията с тях?
При нас има движение на средствата. Самите звена (нашата структура не е централизирана) се стремят да си привлекат средства. В държавния университет един шрайбпроектор да купиш трябват заседания, гласуване, подписи. Има някакви пари, които се задържат и обезценяват. Това е българска черта – да живееш мизерно, за да спестяваш.

Може ли да се каже, че фондацията “Отворено общество” е основният спонсор на НБУ?
Не може да се каже. Това, което тя дава на НБУ, не е по-малко от това, което дава на Софийския университет.